дом блог

Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

0

Нападателят, открил стрелба в центъра на Страсбург край коледен базар, е бил ранен по време на престрелка с военните. Това съобщи АФП, като се позова на източници от полицията. По всяка вероятност става въпрос за терористичен акт. По време на атаката загинаха трима човека, а ранените са 12, шестима от тях в критично състояние. Това твърди министърът на вътрешните работи на Франция Кристоф Кастанер, а според кмета на Страсбург жертвите са четири. Стрелецът е фигурирал в списъка със заподозрени в тероризъм лица. Освен това е трябвало да бъде арестуван тази сутрин по подозрения в съпричастност към убийство. Полицаите обаче не са успели да го намерят в дома му, , а при обиска в жилището са открити гранати. 29-годишният мъж, който е родом от града, към 20:00 часа френско време откри стрелба в центъра на Страсбург край прочутия коледен базар. По време на престрелката с полицията нападателят бе прострелян, но успя да избяга и акцията за залавянето му продължава в момента. Авторът на кървавата атака е похитил такси и е избягал с него от мястото на произшествието, съобщи радио Франс енфо. Водачът на таксито е в безопасност, той твърди, че престъпникът е ранен. Няколко човека са били арестувани тази нощ по време на операцията, но 29-годишният Шериф Ш. не е сред тях. Френските власти разглеждат инцидента като терористичен акт. Междувременно кметът на Страсбург обяви сряда за ден на траур в града. Коледният базар няма да работи в сряда, отменени са и всички спектакли в театрите. БГНЕС/АФП

http://bgnes.com

ПЪТЕПИС: От Добрич до Ню Орлиънс. Бялата лястовица, цигани и голф…

0

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен….  Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно….  Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита…  Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.


Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

 

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден….  Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров.  Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…


Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

 

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и  спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия…  Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул…  Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете…  Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа  лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра…  Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли  на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…


Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

 

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер…  Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани,  милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.


Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

 

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”,  и „Червено и Черно”, денем ни разказваше  за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци.  Старата къща на дядо ми в Смолница няколко  пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки  и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше,  че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

 

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

0

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище “Спасово”, община Генерал Тошево. 

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа “за” и само 3 “против”.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на “Басейнова дирекция” против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. “Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия”, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на “Росгеоком” и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

0

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

0

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се “въведе ред” в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена”, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват.  Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. “Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група  от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,” твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас”, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

“Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

“За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови  за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има “икономическа шизофрения”, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Варна отново е домакин на Училищния фестивал „Франкофонските сцени на България“

0

За трети път Варна е домакин на Училищния фестивал „Франкофонските сцени на България“. Неговото 27-о издание е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова и се провежда днес в Драматичния театър, като е посветено на темата „Другият“.

Фестивалът е изключително важен за Френското посолство и Френския институт в България. Той е много съществена част от образователното и културно сътрудничество между Френския институт и българската страна, каза преди откриването на форума Клодия Калво, която е заместник-директор на института и заместник-съветник по сътрудничеството и културната дейност към Посолството на Франция в България.

Важна функция според нея фестивалът има за извеждането на френския език от класната стая и оживяването му чрез сценичните творби. Тя подчерта, че за всички организатори – „Алианс Франсез“ във Варна, Асоциацията на преподавателите по и на френски език и Френския институт в България, е изключително важно да възродят този фестивал и изрази надежда той да стане отново международен.

Калво открои подкрепата на вицепрезидента Илияна Йотова за събитието, което се вписва и в 30-годишнината от присъединяването на България към международната организация на франкофонията. Тази вечер Йотова ще връчи специална награда на форума във Варна.

По думите на Калво голяма заслуга за възобновяването на фестивала има и домакинството на Варненския театрално-музикален продуцентски център с директор Даниела Димова. Благодарности за приема изказа и председателката на Асоциацията на преподавателите по и на френски език в България Вяра Любенова.

Тя припомни, че още от епохата на Възраждането френският език е бил винаги съпроводен с театрална практика в часовете. През 1880 г. варненски младежи от мъжкото франкофонско училище „Свети Михаил“ поставят класически пиеси на френски език със своите учители, които са французи, швейцарци и белгийци. В девическия колеж „Сент Андре“ също са се играли театрални и музикални спектакли на френски език. Тази традиция е продължила с някакво малко прекъсване и след Втората световна война, а след 60-те години се създават френските езикови гимназии, като първата е във Варна.

По думите й театърът в езиковите гимназии е на общинско ниво с по-малко публика до 1993 г., когато е създадена Асоциацията на преподавателите по и на френски език с тогавашния председател проф. Стоян Атанасов, който е преподавател в Софийския университет. Тогава възниква идеята да се направи театрален франкофонски фестивал за гимназисти. Първото му издание е в Пловдив, след това много години се провежда в Стара Загора, макар и с прекъсвания. Има издания в Хасково и Банкя. Във Варна е през 2012 и 2013 г. и сега се завръща със своето 27-о издание, допълни Любенова.

Във форума днес вземат участие осем театрални трупи на ученици от IX, X и XI клас от гимназиите с интензивно изучаване на френски език ПЕГ „Проф. Д-р Асен Златаров“ от Велико Търново, IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“ от Варна, ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“ от Благоевград, ПГРЕ „Г. С. Раковски“ от Бургас, ГПЧЕ „Ромен Ролан“ от Стара Загора, ГПЧЕ „Симеон Радев“ от Перник, 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ и 35 СЕУ „Добри Войников“ от София. Постановките са по класически произведения като „Клетниците“, „Хамлет“ или поезията на Жак Превер, но са представени в собствен прочит, направен от учениците с помощта на техните преподаватели, които са и режисьори на спектаклите, посочи директорката на „Алианс Франсез“ във Варна Милена Ангелова.

В рамките на фестивала, в IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ се проведе обучително театрално ателие с актрисата Ина Добрева и Светлана Герасимова, която е бивш преподавател по френски език в София и доайен на театралния форум.

Събитието приветства директорката на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна Даниела Димова. Тя подчерта, че е от огромно значение за варненци продължаването на традицията градът да бъде домакин на ученическия франкофонски театрален фестивал, защото той е оставил широк отзвук в културната гилдия на града през двете години, когато е гостувал и е имал международно участие. Димова изрази надежда догодина форумът да се програмира с участието на повече театрални трупи и с паралелна програма от майсторски класове.

 



Източник БТА

Изчезна пеликанът Стойчо, който кацаше на 10-етажен блок във Варна, ходеше при рибарите или на Златните

0


Птицата бе намерена със счупен крак, излекуваха я, после избяга от зоокъта, поживя край морето и вече я няма

Според ветеринаря д-р Михаил Всилев може би е отлетял

Преди няколко седмици на варненския бряг бе забелязан нов пернат любимец – прекрасен розов пеликан, невиждан дотогава по тези места.

Открит бе на градската крайбрежна алея до трета буна. Така и не стана ясно кой и защо е кръстил птицата Стойчо, но за кратко време варненци с гордост споделяха снимките си с голямата птица в социалните мрежи.

Стойчо позираше с охота, разперваше криле, пъчеше гърди, сякаш  чуваше фотоапаратите

През почивните дни се извиваха опашки от почитатели, дошли на морския бряг за екзотичното селфи.

Откъде обаче се появи този розов пеликан?

Неговата история разказа ветеринарният лекар на зоологическата градина във Варна Михаил Василев.
Птицата е намерена със счупен крак да бедства край Варна.

Екип от зоокъта я прибира след сигнал на граждани, прави специална шина за ранения крак и полага грижи в продължение на месеци, казва лекарят.

  След като 2-годишният пеликан се възстановява, той е преместен при своите събратя в езерото на зоопарка. Плановете на ветеринарите са да го отведат до Бургас, където да се срещне със себеподобни, когато те спрат там да почиват при дългия си преход от Африка към Западна или Северна Европа.

Стойчо обаче решил друго за бъдещето си и неочаквано напуска спасителното гнездо. Така се отдава на свободен живот край морския бряг.

Но не след дълго, точно на върха на славата си, изчезва и оттам. Варненци започнаха да се чудят къде е, появиха се снимки с голяма розова птица в курорта Златни пясъци, при рибарите на Морската гара, на върха на 10-етажен блок в града.

“Това със сигурност не е Стойчо”, категоричен е д-р Михаил Василев

Има достатъчно снимков материал, от който неговите спасители са се уверили в това. Варненци подават сигнал след сигнал за него, от спасителния център в зоокъта са в готовност да помогнат при нужда.

Явно има нов пеликан – Нов Стойчо, който изобщо не изглежда да е в опасност – разхожда се из града и опознава района. С няколко размаха прелита половината град.  

Как така се появиха два пеликана?

Сега е времето за прелета им и вероятно вторият е изпаднал по някаква причина от някое прелитащо над Варна ято.

Пеликаните се хранят с едра риба. В дивия живот имат стратегия за ловуване, правят го на по-големи групи. Събират се, заграждат рибата и пълнят торбата под клюна с улова, като изцеждат водата.

Но какво стана със Стойчо?

Следихме птицата и я посещавахме всеки ден, докато беше на трета буна, опитахме се да я приберем, за да я нахраним както трябва и след това да я отведем при себеподобни, защото те живеят в големи групи, продължава разказа си д-р Михаил Василев.

Предположенията на ветеринаря са, че в крайна сметка Стойчо се е присъединил към прелитащо ято и вече е далеч от Варна.

Птицата е дива, не е социализирана, така че си търси свободата, 

  смята зооспециалистът. Той разкри, че пеликанът е млад екземпляр на възраст около две години, средно този вид птици живеят около 20 години.

А половината варненци не искат да повярват, че Стойчо е отлетял, и припознават втория пеликан за него. Други се надяват да не е забравил за Варна и като минава оттук, да спре за малко.

Във Варна няма пеликани – много рядко може да ги мернете за кратко в защитена зона Ятата край Белослав. По-вероятно е да бъдат срещнати около Бургаските езера, когато спират за няколко дни за почивка.

Оттам минава пътят им от Северна Африка, Азия или Индия до Централна и Западна Европа.

Децата във Варна, които много се радваха на Стойчо, му обещават да приготвят любимото му ястие – няколко килограма сурова риба. Само и само да се върне.





Източник 24часа

Формула 1: Спринтова надпревара в Китай /репортаж/

0



Формула 1: Спринтова надпревара в Китай /репортаж/…



Източник Gong.bg

Президентът Румен Радев ще открие международния турнир Sofia Karate Open 2024 – Купа на президента

0

Президентът Румен Радев ще открие международния турнир Sofia Karate Open 2024 – Купа на президента. Спортното събитие се състои за 11-и път и тази година ще събере над 1500 участници от 20 държави, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Откриването ще бъде от 13:00 ч. днес в зала „Асикс Арена“ в столицата.

Турнирът е част от събитията на инициативата на държавния глава „Спортувай с президента“, която насърчава и подкрепя физическата активност сред българските деца и младежи чрез извънучилищни спортни занимания. Румен Радев ще приветства състезателите и ще предаде на организаторите Купата на президента, която в края на турнира ще бъде връчена на отборния победител. 

През изминалата година деца от карате клубове в цялата страна се справиха успешно с „Президентския тест“ – част от инициативата „Спортувай с президента“. Държавният глава награждава младежите, постигнали най-добри резултати в края на учебната година.  

Инициативата „Спортувай с президента“ беше обявена от президента Румен Радев през 2019 година. 

/АБ/



Източник БТА

За успеха е нужно да проявяваш дълго търпение

0


Като родител за мен е важно да съхраня доверието и откритостта с децата си, казва главният изпълнителен директор на “Лидл България”

– Госпожо Драгийска, как стана така, че започнахте работа в Lidl в Германия? Обикновено ви свързваме със стъпването на веригата в България, вие веднага оглавихте “Лидл България”, но знам, че преди това сте работили там.

– Така е, аз започнах работа в немската структура на Lidl по един съвсем класически път. Работила съм на каса, в склад. Минах много сериозно обучение и съм заемала позиции като регионален мениджър, после отговарящ за проекти в централата на фирмата в Некарсулм. Това е град близо до Щутгарт, в южната част на Германия.

А се насочих към кандидатстване за работа в Lidl, защото исках да работя при най-добрите.

Нещата станаха така, че това съвпадна с началото на експанзията на веригата на Балканите и получих предложение да стартирам бизнеса тук.

Пристигнах още в самото начало с един лаптоп в ръката само. Тук имаше единствено юридическа кантора, която беше регистрирала компанията. Но стартирах с голям ентусиазъм един прекрасен бизнес модел, за който още тогава вярвах, че ще бъде успешен и в България. И вече 14 години оттогава.

– Как смятате – какви точно качества видяха у вас вашите немски шефове, че ви поканиха да оглавите такова сериозно нещо в България?

– Сигурно трудът и дисциплината, които съм показала в работата си, са били някаква основа. Но ритейлът е един много висококонкурентен сектор и най-вероятно роля е изиграл и стремежът към високи постижения. Личният интегритет също играе важна роля, особено за такъв мащабен проект, който минава през много фази.

Дълготърпението също е нещо много важно.

– Каква чудесна дума само – “дълготърпение”! Със сигурност търпението да стигнеш до успеха не бива да продължава кратко.

– Употребявам неслучайно тази дума, защото нашето присъствие на пазарите е с дългосрочен характер и с траен ангажимент към съответната икономическа среда. Затова трябва да гледаме по устойчив начин на това присъствие.

– А как правото, което сте завършили в Софийския университет, ви отведе в Германия?

– Аз изключително много ценя образованието, което получих в Юридическия факултет на СУ. Едната от магистърските ми степени е също по право от Университета на Тюбинген, който е вторият най-стар университет в Европа и много авторитетен в хуманитарните специалности.

Правото е едно всеобхватно образование и е достатъчно интердисциплинарно, за да ми даде още тогава любопитството да търся кой е секторът от икономиката, който ще ми позволи най-добро прилагане на наученото. Ритейлът със своята динамика и с изключително широката сфера от дейности е точно такъв сектор.

– След тези 14 години тук не са ли ви канили обратно в Германия?

– Да, имаше и такива предложения.

– С какви мотиви ги отказахте?

– Най-сериозният ми мотив е, че имаме какво още да направим тук, в България, което за мен е най-силният двигател – и в лидерско отношение, и чисто професионално. Така че това е най-сериозният ми аргумент – имаме още какво да покажем с моя екип.

– Вие сама сте създали този екип още от началото. Какво най-често гледате да откриете у хората около вас?

– Първото и най-важно нещо е вътрешната динамика на човека. Да върши нещата не защото шефът му иска това, а защото той самият има вътрешен двигател и амбиция да подобрява нещата. Това е едно здравословно вътрешно неспокойствие.

На второ място търся едно честно и отговорно отношение към работата, но в действията, а не само в думите.

Немаловажно е и човекът да припознава бизнес модела и ценностите на Lidl. Например ние мислим мащабно, но оставаме много земни. Това е хиперважно качество, за да можеш да бъдеш до всеки от нашия екип, до ежедневните трудности. Също и проявата на уважение към всеки наш бизнес партньор, колега, конкурент, няма значение кой.

Не мога да подмина и желанието за постигане на успехи. Само така Lidl може да даде онова ценово и качествено предимство, заради което потребителят избира нас.

– Да, но всички тези качества вие не можете да ги откриете като скенер у човека срещу вас, когато го подбирате.

Има начини. Има различни инструменти в едно интервю, които позволяват да видите дали това са автентични заложби, които стоят в характера на кандидата. Естествено, в ежедневието много по-лесно виждаш и установяваш всичко. Стига да не се затвориш в кабинета си и да се правиш на голям мислител. Трябва да си ежедневно на терен, да разменяш аргументи и заедно с останалите да решавате проблемите.

А пък резултатите винаги лесно може да се измерят. Достатъчно фронтове предлага нашият бизнес, за да видиш проявите на всеки член от екипа.

– По принцип СЕО-тата в другите Lidl държави са мъже, доколкото знам. Това, че сте жена, предимство ли е, или недостатък?

– Доскоро бях единствената жена – изпълнителен директор в системата на Lidl. От миналата година имам колега от женски пол в Словакия.

Не е трудно да ме приемат колегите, защото ви казах, че има базови ценности, които Lidl отстоява винаги, и в този смисъл няма значение какъв си. По същата логика няма деление на източноевропейци и западноевропейци.

Впрочем Lidl е доказателство за многообразието и разнообразието на работното място. Постиженията, резултатите, общуването, отворената комуникация помагат за интегрирането на всички членове на екипа.

– Като казвате “многообразие”, миналата година подписахте Харта за многообразието. Какво представлява тази инициатива?

– Това е свързано с наша стратегическа цел да получим добавена стойност от разнообразието и включването. Не само ние вътрешно сме доказали, че колкото повече смесени екипи сме поддържали и развивали, толкова сме по-резултатни. Има и научни изследвания в световен мащаб, които дават неоспорими доказателства за успехите на компании, които са припознали многообразието.

Говорим за многообразие по различни признаци – и възрастов, и полов, и по етнически произход. Включително и хора с физически увреждания.

Ние участваме и в една съвместна инициатива със Съвета на жените в бизнеса в България и Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Казва се Академия за многообразие, равнопоставеност и включване. Това е единствената такава академия, която дава сертификат след завършването. Целта е да разпространим сред повече хора принципите на работа в такава среда.

Лекторите в тази академия са представители не само на академичната общност а и мениджъри на компании, които поддържат многообразието.

Един випуск е от над 20 души. Много сме доволни от резултатите, самите участници са много вдъхновени.

– Какви точно уязвими групи привличате на работа? Например по етнически признак какви хора наемате?

– Имаме много добро сътрудничество с фондация “Арете”, която е фокусирана върху академичното образование и интегрирането на пазара на труда на деца от ромски семейства. Това е само един пример. Знаете, че по прогноза на ООН 25% от българското население през 2050 г. ще е от ромски произход. Представете си какъв потенциал за пазара на труда има това и по наше разбиране трябва да бъде адекватно използвано.

Поколението 55+ също трябва да се използва пълноценно. Същото се отнася и за младежите – фокусирани сме и върху тях, за да не се увеличава тъжната статистика за големия дял от български младежи, които нито учат, нито работят.

На младежа трябва да му дадеш първо шанс да работи, за да натрупа опит, защото на пазара на труда се търсят хора с изградени трудови навици.

При възрастните пък се робува на други клишета, свързани с възможностите им за работа с нови технологии и със способността им да възприемат новото в работна среда, което просто не е вярно. Шансовете са пред нас, ние трябва просто с положително отношение към различните групи да използваме техния потенциал.

– Свирите ли често на пиано?

– Аз свиря от 5-годишна, но напоследък не толкова често, колкото ми се иска. А това е моят начин на отмора.

– Очевидно сте меломан, защото често ви виждам в операта. Голямата ви дъщеря Анжелина направи впечатление в ролята на Козета в мюзикъла “Клетниците”, а и в някои детски спектакли. Но тя е почти на 15 години, не ви ли се е случвало да се притеснявате дали ще вземе “правилно” решение за бъдещето си?

– Само времето може да покаже дали едно нещо е правилно, или неправилно. За мен е важно, че тя е много фокусирана върху това, което прави. Определено има много стабилна ценностна система и мисля, че свободата, която децата имат да вземат решение за бъдещето си, е много ключова като признак на доверие помежду ни. За мен е много важно между родители и дете да се съхранят доверието и откритостта.

Иначе тя учи в Музикалното училище в София специалност оперно пеене, сама си реши това. Следващите стъпки оставям на нея.

– Понякога децата изненадват неочаквано приятно дори родителите си. Вашите две деца правили ли са го?

– Те много често ме изненадват със завидно чувство за справедливост и с постъпки. Мисля, че децата генерално са големи учители за нас, защото те виждат нещата по един опростен начин, който обаче елиминира излишните оправдания. И това е един много стилизиран вид на доброто, на справедливото, на красивото.

– Никога не съм знаел нищо за малката ви дъщеря.

– Тя се казва Ема и е в 4-и клас. Изключително жизнерадостно и любвеобилно дете, с много точна ситуативна преценка. Знаете ли – тя, когато ме види в почивен ден да говоря по телефона, ме насърчава с думи, които изразяват това, че решавам проблеми в момента.

Можем да се вгледаме в децата си. Това са и уроци за професионалното поприще, защото нашите деца са един минивариант на поколението Z, към чието интегриране специалистите по човешки ресурси се надпреварват да ни съветват. При тях например откритата комуникация, доверието и свободата са ключови.

– Според вас като работодател поколението Z има ли желанието да се труди?

– Категорично да. Но то има други двигатели за мотивация. Има редица проучвания, които показват, че корпоративната социална отговорност и ангажираността с каузи са много важен критерий, когато милениалите и поколението Z избират къде да си подадат документите за работа. Оказва се, че за тях е много важно корпорацията да не се занимава само със специфичната си дейност, а и да показва, че подкрепя цялостната среда и общностите. Това впрочем и нас ни мотивира да работим много активно в инициативи, които се грижат за това служителите в компанията да събуждат активно гражданското си съзнание. И да говорим активно по теми като например дезинформацията и манипулациите и още ред други възлови проблеми за съвременните общества.





Източник 24часа

20 АПРИЛ: Световен ден на цирка /Датата на събитието е уникална за всяка година. През 2024 г. тази дата е 20 април

0

Всяка година на третата събота на април цялата световна циркова общност и любителите на това невероятно изкуство празнуват необичайно забавен празник – Световния ден на цирка . Създаден е не само с цел да покаже цирка в целия му блясък и да зарадва почитателите на това изкуство с нови програми и представления, но и да отдаде почит към приноса на цирковото изкуство в културата. В крайна сметка не само децата, но и възрастните обичат цирка и в различни части на света.

Инициатори за създаването на този празник са Европейската циркова асоциация и Световната циркова федерация (Federation Mondiale Du Cirque), действащи под патронажа на принцеса Стефани от Монако. Тогава президентът на Европейската циркова асоциация, която в момента включва повече от 80 цирка, Урс Пилс и принцеса Стефани приканиха всички циркове да подкрепят инициативата за ежегодното честване на Световния ден на цирка, който за първи път се чества през 2010 г. и оттогава е ежегоден събитие за много страни.

Между другото, Световната циркова федерация, чието седалище се намира в Монте Карло, е основана през 2008 г. с цел насърчаване на развитието на цирковото изкуство и култура в целия свят. Именно тя инициира празника, посветен на цирка – на 19 април 2008 г. (третата събота на април) за първи път се проведе Европейският ден на цирка и беше решено да продължи тази традиция при установяването на световен празник. В момента се обсъжда въпросът с ЮНЕСКО относно включването на този празник в списъка на ежегодно празнуваните дати.

Трябва да се каже, че в много страни има национални циркови дни.

Така повече от 25 държави се включиха в отбелязването на първия Световен ден на цирка през 2010 г., а през 2021 г. в рамките на Деня бяха проведени над 300 събития в 50 страни по света.

Въпреки че циркът се смята за една от най-старите форми на изкуство, тъй като препратките към различни изпълнения на акробати, жонгльори, конници, клоуни… датират от времената на Древния свят, циркът се появява в съвременния си вид едва в края на от 18 век. А за негов основател се смята английският ездач Филип Астли, който експериментално установил, че за конете е най-удобно да бягат и изпълняват трикове в пълен галоп в кръг с диаметър 13 метра. Днес този диаметър на арената се наблюдава в почти всички циркове по света.

Като умел ездач, Астли показва различни трикове на коне на арената, а по-късно на арената излизат и други артисти – акробати, жонгльори, въжеиграчи, клоуни, дресьори… От средата на 19 век броят на цирковите жанрове се увеличава и техническите възможности на изпълненията и действията са разширени. Например, след въвеждането на предпазна мрежа в изпълненията на въздушната гимнастика стана възможно да се усложняват трикове.

Съвременният цирк е клоунада, акробатика, еквилибристика, музикална ексцентричност, илюзионизъм, пантомима, странично шоу и много други. В света има хиляди циркове и много от тях са световно известни. Например, една от най-древните циркови трупи в света е китайският акробатичен цирк „Райско шоу от Поднебесната империя“ или канадският „Цирк на слънцето“ (Cirque du Soleil), чието основно предимство е, че не е просто отделна циркова организация, а е огромна циркова корпорация с офиси в няколко страни по света. И във френския „Circus Fratellini“ главните герои са клоуни, а известният американски „Ringling Brothers and Barnum and Bailey Circus“ се счита за един от първите в процеса на модернизиране на цирковия бизнес.

Трябва също да се отбележи, че в тази професия има много династии, които продължават най-добрите циркови традиции. За цирка са написани много книги и филми, заснети са много филми, посветени са му международни циркови фестивали, най-старият и престижен от които е фестивалът в Монте Карло, където се раздават неговите циркови Оскари.

В чест на днешния празник много циркове организират дни на отворените врати, различни улични събития, специални програми, изложби, карнавали, благотворителни събития и други събития. Световният ден на цирка е специално събитие за всички майстори и почитатели на цирковото изкуство, такова мило, леко наивно, но искрено и красиво чудо, чието име е ЦИРК.

Верстапен отвя конкуренцията и спечели спринта в Китай – Моторни – Формула 1

0


Трикратният световен шампион Макс Верстапен спечели първия спринт за сезона във Формула 1, след като триуфмира в късата надпревара в Китай. Нидерландецът тръгна от четвърта позиция. От полпозишън стартира Ландо Норис след победата в квалификацията вчера. Британецът обаче направи грешка още в началото и изгуби няколко позиции.

Верстапен успя да догони пилотите отпред и след това ги изпрвари. Първо той се справи с Алонсо в седмата обиколка, а една по-късно Хамилтън допусна неточност и пилотът на Ред Бул го настигна и влезе в DRS зоната му. Последва атака и така нидералндецът поведе.

В крайна сметка Макс триумфира след 19 обиколки с цели 13 секунди пред Хамилтън. Трети бе Серхио Перес, който се пребори за последното място на подиума с Алонсо, Сайнц и Льоклер. Фернандо трябваше да влезе в бокса заради спукана гума и приключи участието си. Ландо Норис нямаше темпото и се задоволи с шестото място пред съотборника си Оскар Пиастри.

Уикендът за Гран При на Китай продължава в 10:00 часа българско време с втората квалификация, която ще определи реда за стартиране за утрешното състезание в Шанхай. Може да я гледате пряко по DIEMA SPORT 3. 



Източник Gong.bg

ХОРОСКОП ЗА 20 АПРИЛ /ВИДЕО/

0

Днес в небето има точен съвпад на Юпитер и Уран. Ще донесе много неочаквани неща. И най-вероятно много приятно. Но всички ще го запомнят емоционално.

Овен, ще трябва да преосмислите много. Планетите ви съветват да отхвърлите всякакви негативни мисли. Действайте според плановете си, каквото и да се случи!

Телци, вие сте просто галеници на съдбата. Именно във вашия знак този път се случва едно удивително явление – съвпадът на Уран и Юпитер. Може да имате голям късмет!

Близнаци, днес трябва да покажете чудеса от концентрация. Не ви харесва да правите едно нещо дълго време, но сега си заслужава!

Рак, вниманието ви е насочено към личните сфери. Въпреки това, дейността сега изисква контакти с не най-близките и дори непознати. От това ще спечелите само!

Лъв, денят може да донесе зашеметяващи новини. Бъдете готови за всякакви резултати, но се съсредоточете върху най-доброто за вас!

Дева, трябва да се съсредоточите върху релаксацията и тогава този невероятен ден ще донесе добри новини!

Везни, често сте оценявани като твърде структурирана личност. Покажете на околните днес, че сте много по-дълбоки и интересни!

Скорпиони, бъдете изключително внимателни по пътищата и при работа с огън и ток! Вашата издръжливост определено ще бъде изпитана днес! Но и те ще й се радват.

Стрелец, днес трябва да имате фантастична история! Ако тръгнете на преговори, проучете добре опонента си, за да имате цялата информация.

Козирог, сега е много важно да се изключите от проблемите си, за да видите ситуацията отвън. Прави това, което те прави щастлив!

Водолей, трябва да посветите време на дома и семейството си. Сега това вероятно е най-важното! Независимо от всичко, отделете време за любимите си хора!

Риби, този уикенд може да бъде повратна точка. Самотните Риби ще срещнат съдбата си, а тези, които търсят изгодно партньорство, най-вероятно ще го намерят! И звездите няма да ви подведат!

НАШЕТО ФЕЙСБУК ПРОСТРАНСТВО 

СЛЕДВАЙТЕ СТРАНИЦИТЕ НИ:

НАШИТЕ ФЕЙСБУК ГРУПИ

  1. ДОБРУДЖАНЦИ
  2. NDT NEWS – НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА
  3. ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
  4. ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
  5. МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
  6. КОТКИТЕ НА ДОБРИЧ
  7. БЪЛГАРИТЕ
  8. ОБЩИНА ГРАД ТЕРВЕЛ
  9. ОБЩИНА ДОБРИЧКА
  10. ОБЩИНИ ШАБЛА И КРУШАРИ
  11. ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО
  12. РИБОЛОВ
  13. ИНТЕРВЮТА
  14. БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
  15. България – Китай 中国保加利
  16. РЕСТОРАНТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
  17. В PINTEREST
Elizabeth Loaiza
  1. ЯБЪЛКИТЕ В ДОЛИНАТА НА ЕРОТИКАТА
  2. ЛЮБОПИТНО, ПОЛЕЗНО, СВЕТСКИ КЛЮКИ, ЗАБАВА, ШОУ..
  3. ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
  4. ЩЕ ВИ ИНТЕРЕСНО КАКВО СТАВА В МОМЕНТА ПО СВЕТА – СТАТИСТИКА

Изпит по химия за кандидат-студенти ще се състои днес в Софийския университет

0


Изпит по химия за кандидат-студенти ще се състои днес от 9:00 ч. в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, съобщи пресцентърът на висшето училище. 

Кандидатстудентският изпит по химия е писмен и продължава четири и половина астрономически часа. 

Изпитът се състои от два компонента. Компонент 1 се оценява с числова оценка по шестобалната система. Тази числова оценка се използва за балообразуваща за всички кандидатстващи с изпит по химия в Софийския университет. Състои се от две части. Първата част включва 20 тестови въпроса с изборен отговор (един от пет). Втората част включва четири логически задачи (две по неорганична химия и две по органична химия). Тестовете и логическите задачи са върху учебното съдържание от общообразователната и профилираната подготовка по химия.

Компонент 2 е задължителен само за кандидатите за специалността “Медицина” в Софийския университет. Този компонент включва отговаряне на четири отворени въпросa от учебния материал, изучаван в задължителната и профилиращата подготовка по “Химия и опазване на околната среда” за 8-и – 12-и клас. Този компонент е само за кандидат-студенти, които имат желание да кандидатстват за специалността “Медицина”. До участие в балообразуването и класирането за специалността “Медицина” се допускат само кандидат-студентите, получили резултат “Да” на този компонент.

/АКМ, ТС/



Източник БТА

Атракционен двуетажен автобус ще върви от площад „Св. Александър Невски“ до Националния исторически музей

0

Атракционен двуетажен автобус ще върви днес по линията – пл. „Св. Ал. Невски“ до Националния исторически музей по повод 148-ата годишнина от Априлското въстание. Това съобщиха от Центъра за градска мобилност на страницата си във Фейсбук. 

Пътуването е безплатно, а в музея е направена специална тематична експозиция за Априлското въстание. 

Автобусът ще тръгва от пл. „Св. Александър Невски“ в 10:00, 11:00, 12:00, 13:10, 14:00 ч. и 15:00 часа. 

От НИМ автобусът ще отпътува в 10:30, 11:30, 12:30, 13:30, 14:30 и 15:30 часа.

/АБ/



Източник БТА

Последни новини

Клюки