2002 г.

От 20 до 25 април премиерът Симеон Сакскобургготски (на снимката) е на официално посещение във Вашингтон, САЩ, по време на което се среща с президента Джордж У. Буш. Срещата се провежда на 23 април 2002 г.. На нея участват и държавният секретар на САЩ Колин Пауъл и съветничката по въпросите на националната сигурност на Буш Кондълиза Райз и Дан Фрийд.- старши директор за Евразия в Съвета за национална сигурност. Симеон Сакскобурготски се среща и с изпълнителния директор на Международния валутен фонд Хорст Кьолер, както и със сенатори от Комисията по външните отношения и с конгресмени.

Умира професор Николай Петков Ковачев – български езиковед. Той е един от основателите на Великотърновския университет. Преподавател е по “Увод в езикознанието” (1963-1987 г.), ръководител е на катедра “Езикознание” във Филологическия факултет (1965-1987 г.), директор е на създадения от него Център по българска ономастика (1985-1999 г.), декан е на Филологическия факултет и заместник-ректор на Великотърновския университет (1968 г.). Ковачев е член на Съюза на научните работници в България, на Българското историческо дружество, на Националния съвет по българска ономастика и на Дружеството на краеведите в България. Ковачев е един от най-значителните представители на съвременната българска ономастика, създава своя школа в науката. Той събира най-големият в България ономастичен архив. Автор е на повече от 550 статии, студии и монографии, по-важни от които са: “Местните имена в Севлиевско” (1961 г.); “Местните названия в Габровско” (1965 г.); “Увод в езикознанието” (1968 г., 2. изд. 1973 г.); “Топонимията в Троянско” (1970 г.); “Българска ономастика” (1987 г.); “Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия” (1995 г.) и др.

В американският град Литълтаун (щат Колорадо) 18-годишният Ерик Харис и 17-годишният Дилан Клеболд откриват стрелба по свои съученици и преподавател, като убиват 13 и раняват 23 души. Градчето Литълтаун има население около 40 000 души. След щурмуването на сградата двамата убийци са намерени мъртви. Според ученици от местната гимназия Дилан и Ерик са членове на местна нацистка организация, поради което избират и 20 април за извършване на масовото убийство – 110-та годишнина от смъртта на Хитлер.

Най-голямата бомбардировка от САЩ над Косово. През 1999 г. избухва война между НАТО и Сърбия – най-голямата съюзна република от бивша Югославия. През 1998 г. сръбският президент Слободан Милошевич изпраща военни части, за да си възвърнат контрола над завзетите от етническите албански бунтовници Косовски територии. Войната приключва, когато Сърбия се съгласява да подпише мирен договор по инициатива на Обединените Нации.

Умира Бени Хил. Рожденото му име е Алфред Холдорн Хил. През 1949 г. той се появява в телевизионното шоу Hi, There. През 1955 г. стартира The Benny Hill Show. През 1970 г. The Benny Hill Show започва да се излъчва и в САЩ и Бени Хил се превръща в световно известна телевизионна звезда. Шоуто му е спряно през 1989 г. Участва в някои международни продукции : Those Magnificent Men in there flying machines(1965 г.) и Chitty Chitty Bang Bang (1969 г.).

Регистриран е учреденият на 13 януари Български демократически форум (БДФ). Форумът води началото си от създадения през 1930 г. Съюз на българските национални легиони. От 1991 г. БДФ е член на коалиция СДС. Печатния му орган е в. “Прелом”. Почетен председател на БДФ е Иван Дочев. Съпредседатели от 12 октомври 1997 г. са Дянко Марков (до 19 септември 1998 г.) и Муравей Радев (на снимката). На 19 септември 1998 г. на мястото на Дянко Марков за нов съпредседател на партията е избран Любомир Димитров.

Умира Христо Иванов Проданов – български алпинист. Започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. – връх Ленин. Преди това покорява върхове в Алпите. По-големите му успехи са свързани с Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г.), като става първият българин, изкачил този връх. Загива при спускането на югозападния склон на Еверест (Джомолунгма) в състава на първата българска експедиция, покорила най-високия връх на планетата. Награден е с орден “Георги Димитров” (1981 г.; 1984 г., посмъртно), “НРБ”, II степен (1977 г.). Обявен е за герой на НРБ (1984 г., посмъртно). Проданов е алпинист № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).

Завършва посещението на министъра на външните работи Петър Младенов в Полша. Дипломатически отношения между България и Полша са установени на 30 декември 1918 година. Временно тези отношения са прекъснати през Втората световна война. Възстановени са на 24 август 1945 г. На 27 януари 2005 г. президентът Георги Първанов участва в честванията по повод отбелязването на 60-годишнината от освобождаването на Аушвиц – Бирхенау. От 1995 г. се увеличава обемът на търговията между България и Полша, като за периода от 1995 г. до 2004 г. той нараства повече от три пъти.

В Белград се открива българска търговско-промишлена изложба.

Завършва посещението на министъра на външните работи Петър Младенов в Ирак. Дипломатическите отношения между България и Ирак са установени на 14 август 1958 г. През септември 1958 г. е открито посолство на България в Багдад. През 1969 г. Ирак открива свое посолство в София. След нападението на Ирак срещу Кувейт от 2 август 1990 г. България подкрепя резолюциите на СС на ООН, което довежда до известно изостряне на отношенията между двете страни, но посещението на вицепрезидента на Р България А. Семерджиев в Ирак през октомври 1990 г. довежда до смекчаването им. През януари 1991 г. в навечерието на операция “Пустинна буря” на многонационалните въоръжени сили срещу Ирак служителите на Българското посолство са евакуирани и посолството ни преустановява дейността си. На 23 април 1991 г. е възстановена дейността му и на 11 март 2003 г. служителите на посолството отново са евакуирани, предвид предстоящите военни действия срещу режима на Саддам.Хюсеин. В хода на войната сградите на посолството ни са частично ограбени и разрушени. България се включва в “Коалиция на желаещите” по време на войната. България участва в четвъртата фаза на операцията в Ирак като разполага на територията й свой батальон и отделни военнослужещи, чиято задача е да спомогнат за следвоенното възстановяване и стабилизиране на страната в рамките на полския военен контингент.

В Охайо, САЩ, е родена Кармен Електра. Рожденото й име е Тара Патрик. Става известна с участието си в телевизионния сериал “Спасители на плажа”. През 1992 г. издава музикален албум, който се казва Carmen Elektra. Участва във филмите Goodburger (1997), Страшен филм и Страшен филм 4, Starsky and Hutch, и Cheaper by the Dozen 2. През 1998 г. Електра се омъжва за баскетболната звезда Денис Родман, но на следващата година се развеждат. През 2003 г. се омъжва за рок китариста Дейв Наваро. През 2006 г. обявяват края на своя брак.

От 20 до 25 април на Десетият конгрес на БКП се приема програма, която поставя като “непосредствена историческа задача” на партията “изграждането на развито социалистическо общество”. Програмата характеризира този етап като “исторически необходим закономерен етап в прехода от капитализма към комунизма”, който изразява най-пълно същността на социализма, разкрива “превъзходството” му над капитализма. През периода ще се осъществи “скок в производителните сили” на основата на използване постиженията на научно-техническата революция, собствеността постепенно ще се превърне в “единна общонародна”, социалистическата демокрация ще достигне “висша и всестранна изява”, а държавата на диктатурата на пролетариата ще прерасне в “общонародна”. Разбира се, набляга се върху това, че и през новия период БКП ще бъде “ръководна и направляваща сила”. Програмата обявява, че “грижата за човека е основна грижа на партията, смисъл и съдържание на цялата й политика”. В приетите от конгреса директиви за шести петгодишен план (1971-1975 г.) се акцентира върху използването на постиженията на науката и техниката за осигуряване на икономически растеж. Продължава линията на ускорена индустриализация с изпреварващо развитие на машиностроенето, енергетиката, металургията и химическата промишленост. Предвижда се реалните доходи на човек да нараснат с 25- 30 %, националният доход през 1975 г. да се увеличи с 47-50 % в сравнение с 1970 г.. На пленума на ЦК на БКП на 25 април Тодор Живков е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК.

Английската рокгрупа “Deep purple” изнася своя пръв концерт. Рокгрупата е основана в Англия. През времето в нея участват Род Евънс – вокал (до 1969 г.), Джон Лорд – клавиши, вокал, композитор, автор на текстове, Ричи Блекмор – китара (до 1975 и от 1984 г.), Ник Симпър – бас (до 1969 г.), Йън Пейк – ударни, Йън Гилън – вокал, автор на текстове (1969-1973 г., от 1984 г.), Роджър Гловър – бас, продуцент (1969-1973 г., от 1984 г.), Глен Хюз – бас (1973-1976 г.), Дейвид Ковърдийл – вокал (1973-1976 г.) и Томи Болин – китара (1975-1976 г.). Групата е една от водещите хардрок-формации от първото поколение. Двата стартови албума остават незабелязани, но с постъпването на Гилън и Гловър излизат няколко дългосвирещи плочи, окачествявани като класика на твърдия рок. След напускането на двамата музиканти през 1973 г. групата изживява период на нови търсения и криза, която довежда до разпадането й през 1976 г. Всеки от членовете на състава продължава развитието на стила в солови проекти – “Рейнбоу”, “Пейс, Аштън и Лорд”, “Уайт Снейк”, “Йън Гилън бенд” и др. През 1984 г. основният състав отново се събира за съвместна дейност. Дискографията на “Deep purple” включва : “Shades of Deep Purple”, “Book of Taliesyn” (1968 г.), “Deep Purple” (1969 г.), “Concerto for Group and Orchestra” (1970 г.), “Deep Purple in Rock” (1970 г.), “Fireball” (1971 г.), “Machine Head”, “Purple Passages”, “Who do We Think We Are?” (1972 г.), “Made in Japan” (1973 г.), “Burn”, “Srormbringer” (1974 г.), “Come Taste the Band”, “24 Carat Purple”, “Made in Europe” (1976 г.), “Last Concert in Japan” (1977 г.), “Powerhouse” (1978 г.), “When We Rock …” (1978 г.), “Deepest Purple” (1980 г.), “Live in London” (1982 г.), “Perfect Stranger” (1984 г.), “Knocking on Your Back Door” (1985 г.), “The Anthology” (1985 г.), “The House of Blue Light” (1987 г.), “The Battle Riges” (1993 г.), “Purpendicular” (1996 г.), “Live at The Olympia’96” (1997 г.), “Live at The Royal Albert Hall” (2000 г.).

Умира Стефан Николов Сърчаджиев – български театрален и кинорежисьор. След завършване на гимназия в София той учи в школата на Боян Дановски. През 1938 г. завършва драматичната школа към Народния театър, а през 1938-1939 г. специализира режисура в Париж. Създава и ръководи авангардния “Опитен театър” (1939-1940 г.), в който поставя “Господин де Пурсоняк”, “Адвокатът Патлен”, “Изобличението на Бланко Познет”. Работи в Скопския театър (1944 г.) и в Народния театър в София (1945-1956 г., 1958-1965 г.). Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов”, негов пръв директор, режисьор и художествен ръководител. Сред големите му постижения се открояват – “Фуенте Овехуна”, “Волпоне”, “В полите на Витоша”, “Баня”, “Към пропаст”, “Камък в блатото”. През 1945-1948 г. той е преподавател по актьорско майсторство в Държавната театрална школа в София, а през 1952-1965 г. в професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ (НАТФИЗ). В киното работи от 1951 г., първоначално в тандем с Антон Маринович, снима разнообразни по жанр филми, предимно в областта на историята.

Умира Петър Ангелов Попзлатев – български политик и общественик. Той завършва Военното училище (1915 г.) и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1926 г.). Участва в Първата световна война (1915-1918 г.). След войната е преподавател във Военното училище и ШЗО и служи във военносъдебното ведомство. Той е един от активните членове на Военния съюз и по-късно – член на политическия кръг “Звено”. Попзлатев участва в Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. По-късно е директор на Софийската област и на Обществената обнова. След като през 1935 г. е уволнен от армията, става адвокат. Има републикански убеждения. След 1942 г. Попзлатев се включва в дейността на Отечествения фронт и участва в завземането на властта на 9 септември 1944 г. През 1944-1947 г. е политически секретар на Народния съюз “Звено”, а през 1947-1950 г. е пълномощен министър в Швеция. Попзлатев е автор на “Военнонаказателно право. Обща и особена част.” (1930 г.) и на много брошури и статии в периодичния печат.

Публикувана е декларация на българското правителство по повод “въоръжената агресия на САЩ срещу Република Куба”, в която то заявява готовност “да вземе заедно с други страни всички необходими мерки за оказване неотложна помощ на Република Куба, в случай че агресията срещу нея не бъде веднага прекратена”.

На 20 и 21 април се провежда пленум на ЦК на БКП. На него се одобрява програмата “Основни положения за преустройство на образователната система, за по-тясно свързване на обучението и възпитанието на младежта с производителния труд”. Целта е да се създаде “нов тип средно училище с 12-годишен курс”, чиято главна задача да е подготовката на учащите се за участие в материалното производство и за следване във висшите училища.

В хода на Втората световна война англо-американски самолети бомбардират София.

Втора Българска армия влиза в Беломорска Тракия и във Вардарска Македония. Въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция, по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Макeдония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата “Клодиус-Попов”, с която се уреждат задълженията на България към Германия. На 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия “Метаксас” на 9 април достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия. На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.

В САЩ е демонстриран първият електронен микроскоп. Електронният телескоп е устройство, в което за получаване на увеличено изображение се използва електронен сноп. С него се получава увеличение до 10,6 пъти. Електроните се ускоряват до твърде високи значения на енергията (30-100 kw и повече) при дълбок вакуум. Теоретически е обоснован от Луи де Броил (1924), а първият електронен микроскоп е построен от Манфред фон Ардене в Германия (1938).

Шърли Темпъл прави своя филмов дебют на 6-годишна възраст. Участва в “Сега и завинаги” и получава “Оскар”. Родена е на 23 април 1928 г. в Санта Моника. Започва да взема уроци по танци още на три години, което довежда до забелязването й от Холивуд. Първото й участие е в новите епизоди на детската поредица “Baby Burlesks”. През 40-те години на миналия век популярността й спада, а през 50-те се снима в телевизията. Отдава се на филантропична и политическа дейност (посланик в Гана), публикува мемоарите си “Моите детски години” (1945 г.). Най-известните й участия са във филмите: “Бедната малка богаташка” (1936 г.), “Малката мис Бродуей” (1938 г.), “Малката принцеса” (1939 г.), “Форт Апахи” (1948 г.), “Децата на Холивуд” (док. тв, 1982 г.).

Роден е Тончо Русев Русев – български композитор. През 1955 г. той завършва БДК – специалност тромпет. Работи като оркестрант в симфоничните оркестри в Бургас, Перник и Софийската опера. Русев е един от основателите на Естрадния оркестър на Сатиричния театър (1957-1960 г. ), на Естрадния оркестър на КТР (1960-1962 г.) и на оркестър “Балкантон” (1962-1972 г.). Той е началник-отдел “Естрада” към Концертна дирекция (1972-1973 г.), директор на Дирекция “Българска естрада”. Член е на СБК. Автор е на детски песни, театрална и филмова музика (“Юлия Вревска”, “Петимата от РМС”, “Тайфуни с нежни имена”), телевизионни и детски мюзикъли. През 60-те и 70-те години активно сътрудничи с Л. Иванова и В. Найденов. Изключителна популярност му носят песните “Молитва”, “Сама с вятъра”, “Птицата”, “За обич съм родена”, “Телефонна любов”, “Наше лято”, “Панаири”, “Приказка”, “Чудо”. Притежава награди от всички български конкурси за забавни песни. Негови песни са издавани във всички страни в бившия социалистически лагер, ФРГ, Франция, Англия, Италия, САЩ, Канада и др. Русев е лауреат на награда на Фестивала за естрадна музика в Париж (1984 г.), на конкурс на Интервизията в Полша (1980 г. ). Получава I награда на “Шлагерфестивал”, Дрезден (1981 г.) и др.

Роден е Хуан Миро – испански (каталонски) живописец, скулптор и график. Той е един от най-популярните сюрреалисти. Учи във Висшето училище за изящни изкуства в Сан Хорхе, Барселона, след което заминава за Франция. В Париж се среща с Пикасо. Първата самостоятелна изложба на Миро е в барселонската галерия “Далмау” през 1918 г. През 1912 същата галерия експонира френски кубисти и фовисти. От 1920 г. Миро живее в Париж, а лятно време рисува в Монтройг, близо до Таратога. През 1923 г. излага свои картини в Парижкия есенен салон. По-известни негови творби: “Розата” (1916 г.), “Селски двор” (1922 г.), “Глава на пушач” (1925 г.), “Гваш върху черна хартия” (1937 г.), “Гола жена, изкачваща се по стълба” (графит, 1937 г.), “Седнала жена” (1938 г.), “Натюрморт със стара обувка” (1937 г.), “Яйце” (керамика, 1950 г.), “Слънчева птица” (бронз, 1966 г.), “Май” (1973 г.), “Птица, насекомо, съзвездие” (1974 г.), мозайка в сградата на ЮНЕСКО в Париж (1958 г.) и др.

Роден е Адолф Хитлер – германски политик, един от създателите на Националсоциалистическата Германска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeitspartei). За периода 1933-1934 г. той е министър-председател на Германия, а през 1934-1945 г. е министър-председател и държавен глава. Обявен е за главен военен престъпник след Втората световна война. Произхожда от семейството на дребен митнически чиновник в Австро-Унгария. През 1913 г. се преселва в Мюнхен. Участвува в Първата световна война. След войната (1920 г.) влиза в Националсоциалистическа партия (основана през 1919 г.), активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партията начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на 5 години затвор през ноември 1923 г. В затвора започва да пише книгата “Моята борба” (“Mein Kampf”), в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение. За борба с Комунистическата партия в Германия, която по това време е многочислена и добре организирана сила, Хитлер създава въоръжените SS (Schutzt Stafel – охраняващи) отряди (1925 г.). За борба с бойните групи на комунистите създава щурмовите отряди SA (Sturm Abteilung) (1921 г.), които са унищожени през т. нар. нощ на “дългите ножове” (30 юни 1934 г.). Идеологията на Хитлер представлява еклектика от философията на “свръхчовека” на Ницше, антисемитизма на Е. Дюринг и геополитическите теории на К. Хаусхофер. Хитлер проповядва насилие срещу всички противници на националсоциализма. Представя го като единствената идея, способна и достойна да защити интересите на работниците, селяните и дребните собственици. Парламентарните избори, проведени през есента на 1932 г., са спечелени убедително от Националсоциалистическата партия и Хитлер е назначен за райхсканцлер на 30 януари 1933 г. След като взема изпълнителната власт, нацистката партия установява в страната националсоциалистическата диктатура и въвежда тоталитарно управление. След смъртта на президента П. Хинденбург Хитлер се обявява за държавна глава като “фюрер и райхсканцлер”. Обявява всички политически партии, организации и профсъюзите извън закона и конфискува имуществото им. Остават само Националсоциалистическата партия и създадените държавен синдикати под името Германски трудов фронт. Структурите на нацистката партия се вплитат във всички държавни структури. Хитлер изгражда концлагери, в които започва да затваря “общественоопасните” елементи и които превръща в оръдие за разправа с политическите си противници. Експанзионистичната политика на Хитлер в Рейнска област (1936 г.), Австрия (1938 г.) и Полша (1939 г.), пактът “Молотов – Рибентроп” (23 август 1939 г.), създава т. нар. Тристранен пакт (27 септември 1940 г.), целящ установяване на световно господство, довеждат до разпалването на Втората световна война. По време на войната Хитлер завладява почти цяла Европа и налага навсякъде с много терор и насилие нацистката идеология. С цената на много жертви силите на демокрацията и прогреса, начело със съюзните държави, побеждават Германия и ликвидират нацизма. В края на войната Хитлер се самоубива.

Роден е Стефан Василев Манов – български политик, журналист и общественик. Той е един от ръководителите на троцкистите в България. От 1898 г. член на БРСДП. Сътрудничи на списание “Общо дело”, редактор е на студентския лист “Академическа свобода” и в. “Железничарска защита”. Завършва право в Женева (1908 г.) и работи като адвокат. Редактор е на в. “Работническа борба” (1903-1908 г.), “Работническа България”, “Работническа защита”. По време на разцеплението на БРСДП (1920 г.) е в левицата, която се влива в БКП, а след Деветоюнския преврат 1923 г. се обявява против неутралитета на партията. Манов е изключен през 1924 г. като “ликвидатор”. Той е един от основателите на групата “Нов път” (1927 г.). От 1931 до 1933 г. редактира в. “Освобождение”. Като адвокат защитава комунистическите дейци.

В Копривщица избухва Априлското въстание. Поради предателството на един от присъстващите депутати на Оборищенското събрание, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари нападат конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като “Кървавото писмо”. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета начело със стотника Ив. Парпулов – Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица. Веднага след обявяването на въстанието П. Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. “Хвърковата чета”, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание.

Българският екзарх Антим І (на снимката) се обръща с писмо към патриарха, с което моли да се отмени наложеното наказание на Панарет Пловдивски, Иларион Макариополски и Иларион Ловчански. На 21 януари 1872 г. със заповед на Високата порта тримата български владици са заточени в Измит. На 5 януари 1872 г. група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква“Св. Стефан” въпреки изричната забрана от страна на патриарха.

Иларион Макариополски (на снимката) пристига в метоха на българската църква в Цариград, където се намира и Авксентий Велешки. Два дена по-късно двамата владици трябва да тръгнат на заточение според изричната правителствена заповед. Цариградските българи обаче се стичат масово в метоха, за да изразят почитта си към своите владици, като две депутации от по десет души съставят жалби и ги поднасят на султана и на представителите на великите сили. Едната жалба е обвита с черни панделки и е заверена с 5000 подписа. В крайна сметка султанът позволява владиците да бъдат изпратени едва след празниците, като им се разрешава да участват и в тържествената Великденска служба.

Роден е Кирил Ботев, брат на Христо Ботев. Учител е в Белово и Гюргево (Румъния). През 1876 г. се включва в четата на брат си, а след нейното разбиване е заловен и пратен на заточение. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор. След Освобождението постъпва в новооткритото Военно училище в София като кавалерист и завършва с първия випуск (1879 г.). По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. К. Ботев е командир на Първи конен полк. Началник е на Военното училище (1891-1895 г.), командир е на Трета пехотна Балканска дивизия (1900 г.). Той участва в Балканската война (1912-1913 г.). През 1913 г. Ботев е заместник-министър на войната.

Пуйо войвода обявява нов бунт във Видинско. Вълненията обхващат селата Халово, Големаново, Букьовци, Градец, Черномашница. След като превземат и запалват сградата на турската застава при с. Големаново, притиснати от всички страни, въстаниците се прехвърлят на сръбска територия. По искане на турските власти Пуйо войвода и съратниците му са арестувани и предадени на турското правителство. Войводата умира във Видинския затвор.

В Лайпциг Иван Богоров (на снимката) издава първия брой на първия български вестник “Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен.” Тиражът на вестника е около 500 бр. Появата на “Български орел” Иван Богоров обяснява така: “Подканени от пригледът на те големи апостолье, щем и ми за същите и истинните напоследници на истащений славенский язик от Кирила и Методия, да започнем да изваждами един известник, който требва да понареди поне малко нещо нашът народ, както имат и близоседните ни народи власите, сърбите и гръците и техното гражданско управление. Този известник ще е на име “Българский орел” … и ще известява те: 1. Граждански известия от всъде; повечето щът бъдат новини от Цариград, от Турско, от Влашко, от Гръция и от другите близоседни славенски страни… 2. При тъя главна основа на нашът лист ще има учебний дел на известникът ни: описвания на некои чюдни места, страни и народи на бащинията ни, както и от другите европейски страни и повечето славенските, като да стоят те по-близо към нашът народ; случки на щастието на народът ни от старо време до днес; известия на невгашното ни слободно управление, делата на нашите юнаци и на нашите царье; честта на бащинията ни и др. п.”

Роден е Георги Поптодоров Икономов – български бунтовник. Родом е от Сливен. Първоначално учи в родния си град, а след това става жп служител в Русе и по Барон-Хиршовата железница. Установява непосредствен контакт с членовете на русенския революционен комитет и се включва активно в неговата дейност. Икономов става един от главните организатори на Старозагорското въстание през 1875 г. По време на въстанието възглавява въстаническа чета, с която води сражения с османските потери. След поражението на въстанието емигрира в Румъния и влиза в състава на Гюргевския революционен комитет. Икономов е определен от комитета за помощник-апостол на II Сливенски революционен окръг. В началото на 1876 г. Икономов преминава р. Дунав и се заема с подготовката на населението от поверения му окръг за предстоящото въстание. Изправен е пред опасността да бъде разкрит в родния си град, той се прехвърля в IV революционен окръг с център Панагюрище. Участва като делегат на Оборищенското събрание през 1876 г. След това се включва в подготовката на въстанието в Карловския край. След избухването му заедно с П. Волов застава начело на въстаническа чета, с която обикаля селата на района си. След разгрома на въстанието заедно с група въстаници, предвождани от П. Волов, се отправя на север с намерение отново да се прехвърли в Румъния. След дълги лутания в Троянския и Габровския балкан групата успява да стигне до с. Бяла, Русенско. При опит да преминат пълноводната р. Янтра Икономов и неговите другари се издавят.

Роден е Александър Василиевич Каулбарс – руски офицер, генерал от кавалерията. През 1872 г. той завършва Николаевската академия на Генералния щаб. През Руско-турската война (1877-1878 г. ) той е началник-щаб на осма кавалерийска дивизия, а по-късно командва предния отряд на армейски корпус. Представител е на руското правителство в международната комисия за определяне на границите на Сърбия по Берлинския договор. Благодарение на него в Сърбия са включени много земи, населени с българи (Нишавско и Поморавието). По време на Режима на пълномощията (1881-1883 г. ) Каулбарс е военен министър в кабинета на Л. Н. Соболев. През септември 1883 г. той напуска България по искане на княз Александър I. В Русия е член на Висшия военен съвет.

Публикуван е първият детективски разказ на Едгар Алан По – “Убийство на улица Морг”. По е родоначалник на криминалната литература, от него по-късно се учат А. К. Дойл, Честъртън, А. Кристи и много др. През 1840 г. той издава сборника новели “Гротески и арабески” (т. I и II), “страшни” новели – “Черната котка” (1843 г.), “Демонът на извращението” (1844 г.), “Преждевременно погребение” (1844 г.), научно-фантастични новели и повести – “Необикновените приключения на Ханс Пфал” (1835 г.), “Повест за приключенията на Артър Гордън Пим” (1838 г.) По пише и хумористични и сатирични разкази, философската поема в проза “Еврика” (1848 г.), статии по естетика, събрани във “Философия на творчеството” (1846 г.) и “Поетическият принцип” (1850 г.).

Роден е Карол I – румънски крал. Роднина е на пруския крал Вилхелм I. Във външната политика се ориентира към Германия и Австро-Унгария. Сключва секретен договор за присъединяване на Румъния към Тройния съюз.

Умира Джовани Антонио Каналето – италиански художник, майстор на архитектурния пейзаж. Учи при баща си Бернардо Каналя – театрален художник. Работи във Венеция и Рим (1719-1720 г. и 1740 г.) и в Лондон (1745-1755 г.). Каналето изпитва влиянието на венецианските пейзажисти Л. Карлеварис и М. Ричи. Рисува пейзажи-панорами главно с изображения на архитектурни ансамбли и паметници на Венеция. Рисува много пейзажни офорти. Негов ученик е племенникът му Б. Белото, който наследява името му.