На 12 декември Църквата почита паметта на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец. Св. Спиридон е един от най-тачените светци в православието. Въпреки голямата почит и обич, на която се радва светецът включително и у нас, остава неизвестен фактът, че пътищата на този дивен светия са минали и през територията на днешна България.

През 4 в. столицата ни София приютява привържениците на единосъщието на Сердикийския събор 342 г. (343-344), свикан като вселенски. В този събор вземат участие около 300 епископи от всички части на Римската империя. Може би, защото едно от главните действащи лица на събора е св. Атанасий Велики, името на св. Спиридон Тримитунтски остава в неговата сянка. Но именно св. Атанасий Велики е този, който ни съобщава, че св. Спиридоне присъствал на събора в София. В своята така наречена „Втора апология”(Athanasius, Apologia Secunda 50) св. Атанасий изрежда имената на участниците на събора в Сердика, като ясно указвана присъствалите от Кипър 12 епископи, сред които добре познатите ни и от други извори св. Спиридон и правоправещият епископ на съседната епархия св. Трифилий (Левкозийски) който всъщност е ученик на св. Спиридон и автор на първото негово житие. При това участието на св. Спиридон на събора в Сердика е абсолютно сигурно за разлика от считаното за безспорно негово участие на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Причината е в това, че както вече отбелязахме, сам св. Атанасий Александрийски указва на неговото участие и подписване решенията на Сердикийския събор, докато за участието му в Първия вселенски събор съдим по включването му в един доста по-късно съставен списък на „318-те отци” от събора.  

У нас Свети Спиридон, епископ Тримитунтски се почита най-вече в Южна и Югоизточна България и е особено е популярен сред християнското население на Родопите. Светецът се тачи у нас и като като закрилник на занаятчиите – обущари, тухлари, грънчари, бакърджии и др. Народът вярва, че св. Спиридон бил кундурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му.
Празнуват също и други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен от разказите за него, особена почит му оказват и керемидарите и тухларите. Св. Спиридон се приема и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват също козарите.
Народът вярва, че св. Спиридон е лечител на рани, порязване, обриви, пъпки и екземи и в негова чест се месят колачи, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома.

Вярва се, че каквото е времето през 12-те дни след деня на св. Спиридон, то ще е такова и през съответните месеци на следващата година, като на първия ден съответства януари, на втория – февруари и т.н.

На 12 декември в Асеновград своя храмов празник отбелязва параклисът с името на светеца, намиращ се на улица „Родопска”. Там, под иконата на светеца, се намира лековита пръст, която помага при кожни заболявания.

Имен ден празнуват Спиридон, Спиридонка, Спиро, Дарина, Даринка, Дария, Дариела, Дариена, Дарко, Дарчо, Дари, Дарин.