КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:   1506 – По нареждане на папа Юлий II е образувана армията на Ватикана – Швейцарската гвардия 1890 – Разкрит е заговор на майор Коста Паница за убийство на княза Александър Батенберг и премиера Стефан Стамболов 1968 – Бомбардировач B-52 с четири водородни бомби се разбива близо до Военновъздушната база Туле в Гренландия

ПРАЗНИЦИ:

2012 г. – Умира Ирена Яроцка, полска певица (*1946 г.)

2006 г. – Умира Ибрахим Ругова, президент на Косово (*1944 г.)

2004 г. – Умира Йордан Радичков, български писател (*1929 г.)

2001 г.

Пол Маккартни става първият музикант, чието състояние минава един милиард долара.
Сър Джеймс Пол Маккартни е роден на 18 юни 1942 г. Английският музикант, певец и автор на текстове става известен с английската банда “Бийтълс”. Записан е в книгата на рекордите на Гинес като най – успелия композитор в историята на популярната музика. Заедно със самостоятелната си работа и тази с “Бийтълс” Маккартни написва над 50 хита, повече отколкото който и да е друг музикант. По време на кариерата си Маккартни се изявява като басист, наред с това е и певец пианист и свири на барабани. Маккартни и Джон Ленън са основните композитори в “Бийтълс”, като много от композициите на Маккартни от този период – “Хей Джууд”, “Елинор Ригби”, “Вчера” и “Нека да бъде” често са считани за най-добрите песни в съвременната история на музиката. Друга песен на “Бийтълс”, написана от Маккартни е “Хелтър Скелтър”, считана от някои за първата хевиметъл песен. Кариерата на Маккартни след като групата “Бийтълс” се разпада също е много успешна. Като самостоятелен изпълнител и заедно с неговата група “Уингс”, с която се изявява през 70-те години, Маккартни създава 30 хитови сингли в Съединените Щати и Великобритания. Измежду тях са “Може би съм объркан”, “Живей и умри”, “Група на път”, “Глупави любовни песни”, “Лули на мира” и дуета му със Стиви Уондър “Ebony and Ivory”.

 

1993 г.

В САЩ е приготвена най-голямата поничка в света тежаща 1,5 тона.

 

1990 г.

По музикалния канал MTV е излъчен първия акустичен концерт от серията Unplugged с групата Squeeze.

 

1989 г.

Фил Колинс за седми път оглавява музикалните класации на САЩ, този път с песента Two Hearts. Той е английски рок-изпълнител, артист. От 1970 г. е в група “Дженезис” като барабанист. След напускането на П. Гейбриъл (1975 г.) е вокалист. Разностранен музикант (успоредно с “Дженезис” е барабанист на известната рок-джазформация “Брендикс”, солист, който се налага през 80-те години с интерпретации от различни стилове – соул, фънк, реге и др.), активно се включва в различни обществени инициативи на рокмузикантите. Негови солови албуми са “Face Value” (1981 г.), “Hello I Must Be Going” (1982 г.), “No Jacket Required” (1985 г.), “But Seriously” (1989 г.), “Both Sides” (1993 г.), “Dance Into The Light” (1996 г.), “A Hot Night In Paris, Live” (1999 г.), “Testify” (2002 г.).

 

1977 г.

В Италия официално са разрешени абортите.

 

1976 г.

Френско-английският свръхзвуков пътнически самолет “Конкорд” прави първия си полет.
Конкорд и ТУ-144 са единствените до момента свръхзвукови самолети, извършвали пътнически полети. Трансатлантическият полет е с продължителност около 3 часа и половина. Конкорд е използван от авиокомпаниите British Airways и Air France от 21 януари 1976 г. до 24 октомври 2003 г., като последния “прощален” полет е на 26 ноември 2003 г.
На 10 април 2003 г. British Airways и Air France едновременно обявяват, че ще прекратят полетите на Конкорд по-късно през годината. Те посочват нерентабилност на Конкорд поради по-ниския брой пътници след катастрофата от 2000 г., намаляването на пътниците след атаките на Световния търговски център през 2001 г., както и повишените цени за поддръжка.
Най-забележителното преживяване с Конкорд е, че това е единствения самолет, изпреварил залеза. По време на някои полети рано вечерта от Париж или Лондон до САЩ е било възможно самолета да излети по тъмно и да настигне слънцето – от кабината се е виждало как слънцето изгрява от запад.

 

1976 г.

В СССР са пуснати в продажба първите чуждестранни вестници – “Файненшъл Таймс” и “Ню Йорк Таймс”.

 

1975 г.

Умира Минко Балкански (Марин Тодоров Балкански) – български фотограф и оператор, един от учредителите на Съюза на българските филмови дейци. Роден е на 18 януари 1894 г. Участва в създаването на 20 документални, научно-популярни и игрални филми, сред които са: “Баронът” (1917 г.), “Децата на Балкана” (1918 г.), “Атентатът в “Света Неделя” (1925 г.), “Под орловото гнездо” (1929 г.), “Експедиция в бразилската джунгла” (1930 г.) и мн. др.

 

1968 г.

Американски бомбардировач Б – 52 с атомна бомба на борда катастрофира в Гренландия.

 

1966 г.

Джордж Харисън от групата “Бийтълс” сключва брак с фотомодела Пати Бойд.
Преди да постъпи в “Бийтълс” Джордж Харисън свири в създадената от него аматьорска група “Ребълс”. За “Бийтълс” композира 22 песни. Соловата си кариера започва през 1968 г., но първите му 2 албума нямат успех. През 1970 г. издава тройния албум “Всичко отминава” (продуцент Фил Спектър), от който е известният хит “Мой мили боже” (заради който по-късно е осъден да заплати 587 хил. долара за несъзнателно плагиатство на мелодията). Участва в различни благотворителни концерти (концертът в помощ на Бангладеш през 1971 г.). През 1974 г. създава собствена фирма за грамофони плочи “Dark Horse”. През 1998 г. разбира, че е болен от рак на гърлото; ранен е от крадец в имението си в “Хенли” на р. Темза (1999); оперират го от рак на белия дроб (2001 г.). Джордж Харисън умира през 2001 г.

 

1965 г.

В Техеран е убит премиер-министъра на Иран Хасан Али Мансур.

 

1958 г.

Политбюро на ЦК на БКП обсъжда мерки за засилване на борбата против “някои зачестили хулигански прояви” и решава МВР да въдворява на “принудителен възпитателен труд отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи”.

 

1954 г.

Родена е Камелия Тодорова – българска певица и киноактриса. Завършва Техникум по вътрешна архитектура. През 1975 г. учи пеене в “Естрадния отдел” на Музикалната академия при И. Чмихова. Повлияна от пианистите Сашо Мирев и Марио Станчев тя се насочва към джаза. Печели II награда на конкурса за млади джазпевци в Люблин, Полша, специалната награда на името на Д. Елингтън. Изнася концерти в Индия, Полша, участва в джазсрещите в България. В началото на 80-те години на ХХ в. Камелия Тодорова се обръща към попмузиката (песните “Не ме гледай така, момче” и “Прошепнати мечти” стават хитове) – прибавя към джазколекцията си нови награди от попконкурси – “Златния Орфей”, “Шлагерфестивал”, Дрезден. През същия период Камелия Тодорова се снима в киното – “Прилив на нежност”, “Бон шанс, инспекторе”, “Търновската царица”. През 1983 г. напуска България. През 1990 г. се връща в България. Дискография: “2 Souls in 1” (1992 г.), “Настроение” (1994 г.), “Live January 26th” (1995 г.), “Привличане” (1996 г.), “Докосване” (1998 г.), “Perls” (2001 г.).

 

1954 г.

В САЩ е пусната първата атомна подводница “Наутилус”.
Подводницата е боен кораб, предназначен за водене на бойни действия под и над вода. Има стоманен корпус с пурообразна или капковидна форма. Издържа налягането на водата на дълбочина 250-400 m. Водоизместимост 500-7000 t. Видове: ракетни, торпедни и със специално предназначение; еднокорпусни и двукорпусни; с дизелови или ядрени двигатели.

 

1952 г.

Италиански учени съобщават, че наклонената кула в Пиза би трябвало да падне през 2151 година. Наклонената кула в Пиза е отделно стояща камбанария на катедралата в град Пиза, Италия. Предназначена да стои вертикално, веднага след началото на строителството през 1173 г. тя започва да се накланя на югоизток, заради слабата земна основа и неправилното изпълнение на фундирането. Към 2006 г. наклонът е около 13°.

 

1950 г.

Родена е Малина Цанева Томова – българска поетеса. Завършва руска филология в СУ ”Св. Климент Охридски” (1976 г.). Преди това работи като учителка в с. Мугла, Пловдивска област. Сътрудничи на в. “Народна младеж”, “Пулс”, “Литературен фронт”, сп. “Тракия”, “Септември”, “Пламък” и др. От 1980 г. е редактор в алманах “Янтра” (В. Търново), а по-късно в “Литературен вестник” (от 1990 г.) – във В. Търново и София. Сценаристка е на филма “Гори, гори огънче” (1994 г.). Авторка е на книгите: “Душа” (1978 г., стихове), “Ежелюбов” (1987 г., стихове и бързописи), “Стигмати. Стихове” (1994 г.), “Слабите места в поезията. Обратната страна на фотографията” (1995 г.) и др.

 

1950 г.

Умира Джордж Оруел (псевд. на Ерик Артър Блеър) – английски писател. Роден е на 23 януари 1903 г. Работи в колониалната полиция в Индия, която напуска. Взема участие в Гражданската война в Испания, умира от туберкулоза. Основното му произведение е романът антиутопия “1984” (1948 г.). Много от темите в романа обаче са маркирани още във “Фермата (Приказка за животни)” (1945 г.) – една алегория на сталинизма. Публикува пътни бележки, очерци, публицистика.

 

1949 г.

Публикуван е Закон за пощите, телеграфите и телефоните.

 

1948 г.

Умира Ермано Волф-Ферари – германски оперен композитор, професор. Син е на известния немски художник Аугуст Волф. Прекарва по-голяма част от живота си в Германия. Произведения: “Пепеляшка” (1900 г.), “Любопитните жени” (1903 г.), представена в Мюнхен, където са поставени и следващите две опери: “Четиримата грубияни” (1906 г.) и “Тайната на Сузана” (1909 г.). През 1911 г. във Венеция е премиерата на “Украшението на Мадоната” – истински международен успех и признание за автора. Създава оперите: “Любовникът-лекар” (1913 г.), “Слай” (1927 г.), “Небесната рокля” (1927 г.), “Кукувицата от Тива” (1943 г.) и др. Автор е на 2 симфонии, концерт за цигулка, Венецианска сюита и др. След Втората световна война живее във Венеция, където умира от сърдечен удар.

 

1948 г.

Основано е Дружество за ООН в България с председател академик Георги Наджаков.
Георги Наджаков е български физик и откривател, обществен и държавен деец, академик (1945 г.), член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1940 г.), член на Американската асоциация за напредък на науката (1965 г.). Завършва физика и математика в Софийския университет през 1920 г., след което специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен (1925-1926 г.) и в института “Радиум” в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри. От 1927 г. е доцент, от 1932 г. е професор по физика , от 1937 г. до 1962 г. е ръководител на Катедрата по експериментална физика. В продължение на няколко години (1939-1940 г., 1944-1947 г.) е декан на Физико-математическия факултет, а от 1947 г. до 1951 г. е ректор на Софийския университет. Основател и директор е на секцията за научна апаратура и специални проблеми към Физическия институт при БАН (1946-1971 г.). В периода 1947–1959 г. е подпредседател на БАН, председател е на Физико-математическото дружество в България, един от основателите и член на научния съвет и постоянен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Георги Наджаков е един от основателите и член на пъгуошкото движение на учените (1958 г.) и на Световното движение за защита на мира, член и почетен председател (1970-1981 г.) на Световния съвет на мира. Автор е на около 120 оригинални научни статии, студии и трудове. Носител е на златен медал за мир “Фредерик Жолио-Кюри” (1967 г.).

 

1945 г.

В катедралната църква “Света София” в столицата Народно-църковен събор избира Софийския митрополит Стефан за Български екзарх – 30 години след смъртта на екзарх Йосиф І през 1915 г.

 

1944 г.

Австралия и Нова Зеландия подписват отбранителен пакт.

 

1942 г.

В хода на Втората световна война немските войски на фелдмаршал Ромел започват настъпление в Северна Африка.

 

1941 г.

Роден е Пласидо Доминго – испански оперен певец. През 1950 г. заедно със семейството си се преселва в Мексико от Мадрид , където учи вокална техника, пиано и дирижиране. Първият му певчески опит е като баритон, а през 1960 г. дебютира като тенор в ролята на Алфредо от операта „Травиата“ на Джузепе Верди. През следващите три години (1961–1963) Доминго работи в Националната опера на Израел, където има повече от 280 представления в 12 различни роли. През 1966 г. дебютира в Нюйоркската градска опера. През 1968 г. дебютира в „Метрополитен“. Творческото му сътрудничество с тази опера продължава и до днес (сезон 2006/2007 г.) с общо над 400 участия в 42 роли.Следват участия в „Ла Скала“, Милано, „Щаатсопер“, Виена, „Ковънт Гардън“, Лондон, оперните театри на Париж, Лос Анджелис, Чикаго, Вашингтон, Барселона, Мадрид, Буенос Айрес и други. Соловият му репертоар включва над 60 главни роли. Доминго записва и издава повече от 100 албума с класическа оперна музика, както и няколко албума с популярни испански любовни песни. Известен е като един от „Тримата тенори“ заедно с неговите колеги Хосе Карерас и Лучано Павароти. Пласидо Доминго организира или участва в редица големи благотворителни акции, давайки принос в събирането на милиони долари за жертвите на земетресения в Северна Америка, на болестта СПИН и др. Цялостния му артистичен и хуманитарен принос е оценяван многократно – Доминго е носител на високи американски, британски, френски и други отличия. Номиниран е от най-авторитетните издания на света за „Крал на операта“ („Нюзуик“), „Ренесансов мъж в музиката“ („Кориере дела сера“), „Най-велик оперен артист на модерните времена“ („Гардиън“).

 

1941 г.

Роден е Георги Костов – български композитор. Завършва композиция в БДК в класа на Панчо Владигеров. Автор е на български детски песни, симфонични и камерни творби. От 1966 г. е преподавател по хармония в БДК. Главен секретар е на Съюза на българските композитори (1975-1985 г.). От началото на 60-те години твори и в областта на забавната музика. Негови песни са награждавани на различни песенни фестивали и конкурси: I награда на “Златният Орфей” (1976 г., 1980 г.). Получава II награда на радиоконкурса “Пролет” (1980 г., 1981 г.) и др.

 

1941 г.

На 21 януари 1941 г. Борис ІІІ одобрява новоприетия Закон за защита на нацията, който копира нюрнбергските закони на нацистка Германия за лишаване на българските евреи от собственост, поминък и образование.

 

1941 г.

Забранен е английския комунистически вестник “Дейли Уъркър”.

 

1928 г.

Със Закон за организация на ипотечния кредит е образувана Българска ипотекарна банка с преобладаващ чуждестранен (британски и американски) капитал с участието на държавните БНБ, Българска земеделска банка и Българска централна кооперативна банка.

 

1926 г.

Белгийският парламент ратифицира “Договорите от Локарно”
Договорите от Локарно са седем споразумения, договорени на „конференцията от Локарно“, Швейцария състояла се от 5 до 16 октомври 1925 г. и подписани на 1 декември в Лондон. Влизат в сила на 10 септември 1926 г. с приемането на Германия в Обществото на народите. Сключените в Локарно споразумения са „гаранционен пакт“ (Рейнски гаранционен пакт) между Германия, Франция, Белгия както и Великобритания и Италия като гаранти. С това Германия признава Версайския договор и установените в него западни граници.

 

1926 г.

В Ленинград са отворени гробовете на руските царе. От там скъпоценностите им са взети и предадени на държавата.

 

1924 г.

Умира Владимир Илич Ленин – руски политик, общественик, публицист, философ, държавник; създател и теоретик на болшевизма. Роден е на 22 април 1870 г. в Симбирск. Издига в догма идеите на К. Маркс за общественото преустройство, формулирани в средата на ХIХ в. (революциите от 1848 г. в Европа), и ги прилага на практика в Русия. След като по-големият му брат Александър е екзекутиран за участие в покушение срещу император Александър III (1887 г.), Ленин възприема крайните радикални идеи за обществено преустройство чрез въоръжено насилие. След свалянето на Николай II и обявяването на Руската република, с помощта на германското разузнаване Ленин пристига в Русия (3 април 1917 г.). Започва твърда, яростна и последователна борба срещу радикалните преобразувания и демокрацията, осъществявани от Временното правителство. Призован е от законното правителство на Русия да се яви пред съда, да обясни действията си и да се защити по предвидения от законите ред, Ленин се укрива и емигрира във Финландия. В началото на октомври 1917 г. пристига в Санкт Петербург и организира въоръжения преврат (25 октомври 1917 г.), с който болшевиките завземат властта в Русия. Ленин възглавява болшевишкото правителство. По негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни и демократични избори Учредително събрание. След няколко часа ЦИК приема декрет за разтурянето му. По настояване на Ленин е подписан унизителният за Русия Брестки мир с Германия и съюзниците й (3 март 1918 г.). Под негово ръководство болшевишката партия успява да сломи съпротивата на националните и демократичните сили в Гражданската война (1918-1920 г.). Основава Третия интернационал, разработва новата икономическа политика (НЕП), създава първите концентрационни лагери в страната. През 1922 г. получава парализа. В своето “завещание”, публикувано едва през 1956 г., предлага да бъде сменен Й. В. Сталин от поста генерален секретар на партията.

 

1924 г.

Родена е Катя Асенова Попова – българска оперна певица (сопран). Завършва пеене в Държавната музикална академия в София (дн. БДК, 1947 г.). Специализира актьорско майсторство в Болшой театър. Дебютира в Софийската опера през 1947 г. в ролята на Есмералда (“Продадена невеста” от Б. Сметана). Изпълнява с успех централни партии в опери от Гуно, Пучини, Масне и Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера комик в Париж, в оперните театри в Белград, Прага и др.

 

1923 г.

Умира Димитър Караджов – български композитор. Роден е на 18 ноември 1885 г. в Пловдив. Учи музика във Виена, Дрезден и Берлин, след което живее и работи в София (от 1920 г.). Автор е на оперите “Дъщерята на Пилат”, “Младият крал”, “На морския бряг” и “Милкана”, на симфонична музика, камерни произведения и др. В някои творби се чувства влиянието на българската народна музика, а в други използва изразните средства на късноромантичната немска музика и на френския романтизъм.

 

1921 г.

Роден е Валентин Ежов – руски сценарист. През 1951 г. завършва ВГИК. Той е сценарист на “Световен шампион” (1955 г.), “Човек от планетата Земя” (1959 г.), “Балада за войника” (1959 г.), “Своя глава на раменете” (1961 г.), “Волга тече” (1963 г.), “Криле” (1966 г.), “Тридесет и три” (1966 г.), “Дворянско гнездо” (1969 г.), “Бялото слънце на пустинята” (1970 г.), “Тази сладка дума свобода!” (1973 г.), “Единадесет надежди” (1976 г.), “Всичко решава мигът” (1979 г.), “Сибириада” (1979 г.), “Девойка и Гранд” (1982 г.), “Червените камбани” (1983 г.) и др.

 

1921 г.

Основана е Италианската комунистическа партия.

 

1916 г.

Черна гора капитулира пред германските войски.

 

1913 г.

В хода на преговорите за мир в Лондон, целящи прекратяването на Първата балканска война (1912-1913 г.), Портата прекъсва преговорите, денонсира примирието от 17 януари и подновява военните действия, след като на 10 януари в Цариград е извършен преврат. Младотурците водени от Енвер бей, извършват преврат и завземат властта в Турция. Образувано е ново правителство, изхождащо от партията “Единение и прогрес”, което прекратява преговорите за мир. С това започва вторият етап на Първата балканска война. Подновени са военните действия между Турция и съюзените балкански държави.
Балканската война е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в.

 

1912 г.

Роден е Конрад Емил Блох – американски биохимик (по националност германец). Носител е на Нобелова награда за физиология и медицина за 1964 г. (заедно с Ф. Линен). От 1954 г. е професор в Харвардския университет. Изследванията му са съсредоточени върху изотопния анализ на клетъчния метаболизъм, проблемите на биосинтеза, изучаването на химическия строеж на стероидите, ферментите. Открива, че биосинтезът на холестерина се състои от 35 степени. Изучава неговите междинни продукти.

 

1911 г.

Американският лекар Франсис Раус за първи път е изолирал вируса на рака. Той е американски патолог и онколог. През 1911 г. открива първия онкогенен вирус (наречен на негово име), който причинява саркома по кокошките. Изследва участието на вирусите и на химичните вещества, наречени от него провокиращи канцерогени, в развитието на рака и други злокачествени новообразувания. През 1966 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина (1966, с Ч. Хъгинс).

 

1908 г.

В Ню Йорк е определена глоба от 25 долара за жени, които пушат на обществени места.

 

1890 г.

Разкрит е заговор в столичния гарнизон на майор Коста Паница за убийство на княза и премиера. Майорът е осъден (17 май) и екзекутиран (16 юни), като присъдата му е утвърдена от княжеския наместник и премиер Стефан Стамболов.
Константин (Коста) Атанасов Паница е роден на 12 март 1857 г. в Търново (днес Велико Търново). Той е участник в националнореволюционното движение, военен деец, майор. Разгръща активна дейност в подготовката на Априлското въстание 1876 г. Доброволец е и в последвалата Сръбско-турска война 1876 г. През 1876 г. постъпва в Одеското военно пехотно училище, но го напуска, за да вземе участие в започналата Руско-турска освободителна война 1877-1878 г. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Завършва Военното училище в София и Военна академия в Русия. Участва като офицер в Сръбско-българската война 1885 г. След детронирането на княз Александър I Батенберг се обявява в подкрепа на назначеното от него Регентство – 1886-1887 г. Сближава се със Стефан Стамболов и подкрепя политиката на неговия кабинет през първите години на съществуването му. През 1890 г. обаче организира заговор срещу него и княз Фердинанд I. След разкриването на заговора е заловен, осъден на смърт и екзекутиран.

 

1882 г.

Роден генерал-майор Никола Няголов. През Първата световна война е началник на 9-а пехотна плевенска дивизия.

 

1879 г.

Умира Любен Каравелов – виден деец на националнореволюционното движение, един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ, писател, публицист и журналист. Роден e в Копривщица. Във връзка с убийството на княз Михаил Обренович (24 май 1868 г.) по искане на сръбското правителство Каравелов е арестуван от австрийските власти и хвърлен отначало в Петроварадинската крепост, а след това в затвора в Будапеща. След седеммесечно следствие е освободен по недоказаност на обвинението. В началото на май 1869 г. се прехвърля в Букурещ. Опитите на ръководителите на Добродетелната дружина да го привлекат за редактор на техния орган в. “Отечество” са неуспешни. Каравелов установява контакт с българската революционна емиграция и за кратко време се изявява като един от нейните ръководни дейци. През есента на същата година става един от инициаторите за създаването на Българския революционен централен комитет и след неговото основаване поема редактирането на печатния му орган в. “Свобода”. На първото Общо събрание на комитета (април – май 1872 г.) Каравелов е избран за негов председател. След смъртта на Васил Левски през февруари 1873 г. той полага усилия да продължи неговото дело. На 25 февруари 1873 г. вместо в. “Свобода” Каравелов започва да редактира в. “Независимост”. На свиканото през май същата година Общо събрание на БРЦК той отново е утвърден за негов председател. Гибелта на Васил Левски обаче разколебава до голяма степен неговата увереност в революционните сили и въпреки настойчивите увещания на Христо Ботев през 1874 г. преустановява издаването на в. “Независимост”. От януари 1875 г. започва да издава сп. “Знание”, което се занимава с научни и литературни проблеми. Макар и вън от редиците на революционната организация, Каравелов не престава да се интересува от развоя на обществено-политическите борби. Взима участие в организирането на български доброволчески чети за Сръбско-турската война 1876 г. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г. той оказва ценно съдействие на руското командване при действията на неговите войски в България. През лятото на 1878 г. се завръща в свободната си родина и се установява в Търново (днес Велико Търново), а няколко месеца по-късно отива да живее в Русе.

 

1872 г.

Умира Франц Грилпарцер – австрийски драматург и поет. Създава новата австрийската драматургия. Роден е на 15 януари 1791 г. във Виена. Франц Грилпарцер е автор на “Сафо” (1818 г.), “Вълните на морето и любовта” (1831 г.) , “Бедният музикант” (1848 г.), “Златното руно”, “Отокар”. Умира на 21 януари 1872 г. във Виена.

 

1872 г.

Със заповед на Високата порта тримата български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са заточени в Измит.
На 5 януари 1872 г. група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква въпреки изричната забрана от страна на патриарха. На 15 януари 1872 г. по нареждане на патриарха е свикан поместен събор. Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански са осъдени на низвержение, Иларион Макариополски – на отлъчване.

 

1851 г.

Умира Густав Алберт Лорцинг – германски композитор. Роден е на 23 октомври 1803 г. в Берлин. На 21 години представя първата си малка опера “Али паша Янински”. През 1833 г. става пръв тенор на Лайпцигската опера, а след това печели големи успехи с комичните си опери “Двамата ловци”, “Цар и дърводелец”, “Ханс Сакс” и др. По-късно е оркестров диригент в Лайпцигския театър, във виенския “Театър ан дер Вин”, берлинския театър “Фридрих Вилхелмщад” и др. Автор е и на оперите “Ундина”, “Ковач на оръжия”, “Оръженосците на Роланд” и др. Операта “Цар и дърводелец” е играна от Народната опера – София, за първи път през 1933 г.

 

1846 г.

Излиза първият брой на английския вестник “Лондон Дейли Нюз”.

 

1790 г.

Френският лекар Ж. Гийотен предлага ново оръдие за екзекуция – гилотината.
Тя представлява машина за обезглавяване на осъдени. Въведена е във Франция по време на Великата френска революция (25 април 1792 г.).

 

1763 г.

Императрица Екатерина II одобрява план за създаване на Възпитателен дом за сираци и подхвърлени деца. Тя започва да взима част от доходите от всички публични представления за издръжка на Възпитателния дом. Той е открит в Москва през 1764 г. Вторият такъв дом е открит в Петербург през 1770 г.

 

1763 г.

Роден е Огюстен Бон Жуозеф Робеспиер – деец на Великата френска революция, якобинец. Брат на М. Робеспиер. В началото на революцията е председател на Дружеството на приятелите на конституцията и прокурор на комуната в Арас. От 1792 г. е депутат в Конвента. Гласува за смъртната присъда на Луи ХVI. Решаваща е ролята му за изгонването на жирондистите от Конвента (31 май – 2 юни 1793 г.). Умира на 28 юли 1794 г. в Париж.

 

1698 г.

Петър I пристига в Лондон, където за три месеца преминава теоретичен курс по корабостроене. По време на престоя посещава Английското кралско общество, Оксфордския университет, Гринуичката обсерватория, Монетния двор, изучава парламентарната система.
Петър I Велики е руски цар от 1682 г. Той е от династията Романови, първият руски император (от 1721 г.). След пътуване в Западна Европа (1697-98 г.) Петър I започва модернизация на Русия – учредени са сенат, колегии (учреждения), Светия Синод, църквата е отделена от държавата, страната е разделена на губернии, столицата е преместена в Петербург; поощрява се строителството на манифактури, заводи, пристанища, корабостроителници. Създадени са флот и редовна армия. Води войни с Османската империя (превзема гр. Азов през 1696 г.) и с Швеция . По време на неговото управление се наблюдава Културен подем – открити са различни училища, Академията на науките в Петербург, създаден е съвременният граждански шрифт (днешната печатна форма на кирилицата), а през 1700 г. е въведен нов календар (с начало на годината 1 януари и летоброене от Рождество Христово).

 

1542 г.

Съпругата на Хенри VІІІ Катрин Хауърд, е осъдена от английския парламент за държавна измяна. Хенри VIII е английски крал от 1509 г. от династията Тюдори. Син е на Хенри VII. При него започва Реформацията в Англия. Предизвиква схизма на църквата в Англия поради отказа на папата да анулира брака му с Катерина Арагонска. След като я отстранява през 1533 г., се провъзгласява за глава на англиканската църква. Провежда секуларизация на манастирите. Издава закони против експроприацията на селските земи. След като обезглавява през 1536 г. Ана Болейн, Хенри VIII сключва брак с Дж. Сиймор (майката на Едуард VI), Ана Клевска, Катрин Хауърд, (екзекутирана през 1542 г.) и Катерина Пар. Хенри VIII умира на 28 януари 1547 г.

 

1506 г.

По нареждане на папа Юлий II е образувана армията на Ватикана – Швейцарската гвардия, която е наброявала 80-90 души. Червените мундири на гвардейците са по проект на Рафаело.
На 6 май 1527 г., когато войските на император Карл V нападат Рим, умират 147 гвардейци от общо 189. През 1970 г. Папа Павел VI отменя три от съществуващите четири войскови части, като оставя на служба само Швейцарската гвардия. На 6 май гвардейците полагат клетва и така отбелязват годишнината от събитията през 1527 г.

Календарът е на Агенция “Фокус” и ndt1.eu