КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1879 г. Роден е Йосиф Висарионович Сталин (Джугашвили) 1898 г. – съпрузите Пиер и Мария Кюри откриват радия. 1971 – Самолет на БГА “Ил-18”, който трябва да лети за Алжир със 73-ма пътници на борда, катастрофира на летище София. Загиват 30 души – 6-членният екипаж и 24 пътници, сред които е естрадната певица Паша Христова. Оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов, Янка Рупкина. 1996 г. – БСП провежда извънреден 44-ти конгрес. Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. 1999 г. . Парламентът утвърждава новото правителство на Иван Костов.

ПРАЗНИЦИ:

2020 г. – Умира Димо Стоянов, български музикант и артист, вокалист на група P.I.F (*1975 г.)

2012 г. – Завършва поредният пълен цикъл на календара на маите.

2012 г.  – За първи път в историята на YouTube и Интернет гледанията на един видеоклип надхвърлят 1 милиард пъти. Това видео беше клипът на южнокорейския изпълнител PSY ” Gangnam Style “.

2010 г. – Умира Екатерина Костова, български журналист, сред основателите на в. „Аз Буки“ (*1959 г.)

2006 г. – Умира – Сапармурад Ниязов, президент на Туркменистан (*1940 г.)

2005 г.– Във Великобритания влиза в сила правото на брак между хора от един и същи пол, от което се възползва поп звездата Елтън Джон, който сключва брак с дългогодишния си партньор Дейвид Фърниш.

 

2001 г.


При нещастен случай в столичната дискотека “Индиго” загиват 7 деца между 10 и 15 години. По този повод на 23 декември е обявен национален траур.

В 18.30 ч. на 21 декември 2001 г. около 600 деца напират да влязат в дискотека “Индиго”. След минути вратите внезапно се отварят, под напора на тълпата 24 деца са смачкани, 7 от тях умират. Причината за смъртта е задушаване.

Едно от децата умира на място, четири – по-късно в “Пирогов”, и две – в Първа градска болница.

 

 

1996 г.


БСП провежда извънреден 44-ти конгрес. Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. За нов председател е избран дотогавашният заместник-председател на БСП Георги Първанов.

 

 

1993 г.

България и Република Македония установяват дипломатически отношения на равнище посолства.

На 15 януари 1992 г. България първа в света официално признава Република Македония за независима и суверенна държава. На 12 септември 1992 г. са открити генерални консулства на двете държави, съответно в Скопие и в София. Българското генерално консулство в Скопие започна да функционира от октомври 1992 г. На 22 февруари 1999 г. в София е подписана Декларация на министър-председателите на двете страни, която изразява общата воля за развитие на всестранни приятелски отношения между България и Република Македония, за съвместни усилия в укрепването на разбирателството, мир и стабилността в региона на Югоизточна Европа.

 

 

1991 г.


Парламентът на Южна Осетия обявява независимостта си от Грузия.

 

 

1989 г.


Румънският ръководител Николае Чаушеску обявява извънредно положение след въоръжени сблъсъци в Тимишоара.

Николае Чаушеску е румънски държавник, президент на Социалистическа република Румъния (от 1974 г.), първи секретар на ЦК (от 1965 г.), генерален секретар (от 1969 г.) на Румънската КП. Председател е на Държавния съвет на Социалистическа република Румъния (1967-1974 г.), председател на Националния съвет на Фронта на социалистическото единство (от 1968 г.). Върховен главнокомандващ въоръжените сили от 1968 г. През 1989 г. е ликвидиран диктаторският режим на Чаушеску (Чаушеску е осъден на смърт и е екзекутиран).

 

 

1988 г.

Вследствие на поставена бомба самолет на американската авиокомпания “Пан Ам” се разбива близо до Локърби в Шотландия. Загиват повече от 259 души. За организирането на атентата са обвинени либийските тайни служби.

Самолетът избухва 38 минути след излитането. Пада от височина 9.450 метра, образувайки кратер с дълбочина 12 метра. 259 са загиналите пътници и 11 са жертвите от шотландското селище Локърби. На 14 ноември 1991 година двама либийски агенти – Абдел Басет Али ал Меграхи и Ламен Халифа Фхимах са обвинени за атентата. На 15 април 1992 г. Съветът за сигурност на ООН налага вето на Либия за да принуди полковник Кадафи да предаде двамата обвиняеми.

Седем години по-късно на 14 април 1999 г. Либия предава на съда двамата агенти. На 31 януари 2001 г. Абдел Басет е осъден на доживотен затвор от шотландски съд, заседаващ в Холандия. Ламен Халифа е оправдан.

На 14 август 2002 г. Триполи и адвокатите, представляващи семействата на жертвите в атентата над Локърби, подписват споразумение за откриване на банкова сметка. На 15 август 2003 г. Либия официално признава своята отговорност за атентата над Локърби и приема да изплати на семействата на жертвите най-малко пет милиона долара на човек. Обезщетението възлиза на 2.7 милиарда долара компенсации, или по 10 млн. за всяка жертва. Сумата се превежда на траншове.

 

 

1975 г.

Терористи от “Армията на арабската революция”, водени от Карлос-Чакала щурмуват щабквартирата на ОПЕК във Виена и задържат 11 петролни министри и служителите им за заложници.

 

 

1975 г.


Умира проф. Кирил Мирчев – езиковед, специалист по старобългарски език. Роден през 1902 г. в Битоля. Завършва славянска филология в Софийския университет, специализира в Краков. От 1929 г. последователно е асистент, доцент и професор от 1941 г. Проф. Кирил Мирчев е ръководител на катедрата по история на българския език. Работи върху историята на старобългарския език и по проблемите на българската диалектология. Автор е на труда “Историческа граматика на българския език”, на “Неврокопският език”, “Константин-Кирил, създател на старобългарския книжовен език” и др. Заедно с Христо Кодов издава Енинския апостол.

 

 

1974 г.


Лидерът на Етиопия Менгисту Хайле Мариам обявява, че държавата ще се развива по социалистически път.

През 1974 г. в Етиопия с военен преврат е премахната монархията и властта преминава в ръцете на Временен военен административен съвет, начело с Менгисту Хайле Мариам. През 1987-1991 г. е приета нова конституция, установено е еднопартийно управление; за президент е избран Мариам. През 1991 г. Мариам е свален от власт. Три години по-късно срещу него и други членове на военната хунта, която управлява Етиопия от 1974 до 1991 г. е заведен процес. Според текста на обвинението по време на “червения терор” (1977 – 1978 г.) в Етиопия са екзекутирани или се смятат за безследно изчезнали около 100 000 души. На 12 декември 2006 г. бившият диктатор на Етиопия Менгисту Хайле Мариам е признат за виновен по обвинения в геноцид и други престъпления.

 

 

1972 г.

СССР подписва сепаративен мирен договор с ГДР.

 

 

1971 г.


Самолет на БГА “Ил-18”, който трябва да лети за Алжир със 73-ма пътници на борда, катастрофира на летище София. Загиват 30 души – 6-членният екипаж и 24 пътници, сред които е естрадната певица Паша Христова. Оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина. Причината за самолетната катастрофа не е оповестена официално. Според не официална версия причината е техническа неизправност на уредите за управление на самолета, който е бил излязъл от ремонт – били са погрешно свързани въжетата на елероните с кормилото на пилота и при завоя, който се опитва да направи пилота на дясно самолета се накланя рязко наляво при което лявото крило се удря в пистата от загубата на баланс самолета се накланя на дясно и там се удря дясното крило в пистата от удара то се откъсва при което самолета се разбива в пистата.

 

 

1958 г.


Шарл де Гол става президент на Франция.

Генерал Шарл Мари де Гол (1890 г.- 9.11.1970 г.) е президент на Франция от 1959 г. до 1969 г. Председател е на временното правителство 1944-1946 г. От юни до декември 1958 заема поста министър -председател. Шарл де Гол е офицер в Първата световна война; бригаден генерал в битката за Франция през май 1940 г. След капитулацията през юни 1940 г. възглавява комитета “Свободна Франция” в Лондон. През 1943 г. създава в Алфир Френски комитет за национално освобождение. Поставя основите на Петата република, създава нова конституция; ликвидира алжирската криза. Подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите (1969 г.).

 

 

1953 г.

Излъчен е първият епизод на серийно анимационно филмче “ Chilly Willy”.

 

 

1945 г.

Родена е Мария Янкова Нейкова – българска певица, композитор. Завършва Школата за естрадни певци към бюро “Естрада” през 1968 г. и Висшия музикален педагогически институт в Пловдив през 1985 г. От 1969 г. до 1973 г. е солистка на оркестър “София”, концертира от 1968 г. Печели първа награда на фестивала “Златният Орфей” през 1969 г. (в дует с М. Белчев). В началото на 70-те години особено популярна е песента и от филма “Козият рог”. Авторка е на над 100 естрадни песни, на музика за филми и театрални спектакли, на детски песни. През 1975 г. и 1987 г. “Балкантон” издава 2 нейни албума, вторият от които е авторски. Заедно с поетесата Н. Захариева е автор на повече от 100 песни за български певци.

Албуми: “М. Н.” (1975 г.), “М. Н.” (1987 г.), “М. Н. за себе си и другите” (1990 г.). Мария Янкова Нейкова умира през 2002 година.

 

 

1945 г.


Умира американският генерал Джордж Патън – един от главнокомандващите на американската армия по време на Втората световна война.

По време на Първата световна война Джордж Патън воюва в Американския експедиционен корпус във Франция. През Втората световна война командва оперативна група войски в Северна Африка, седма армия в Сицилия и трета армия в Нормандската десантна операция.

 

 

1937 г.


Родена е Джейн Фонда – американска киноактриса, дъщеря на актьора Хенри Фонда (“Кет Балу”, “Уморените коне ги убиват, нали?”).

Джейн Фонда учи в “Актърс студио”. Работи като манекенка и участва в няколко театрални постановки. В киното е от 1960 г. – “Невероятна история”. Става известна след участието си във филмите – “Разходка в дивата страна” (1962 г.), “Докладът на Чапмън” (1962 г.), “Въртележка” (1964 г.), “И котката е хищник” (1964 г.), “Плячката” (1966 г.). Джейн Фонда защитава правата на индианците и се обявява против войната във Виетнам – с нейно участие са създадени документалните антивоенни филми – “F.T.A.” (1972 г.), “Виетнам – запознаване с врага” (1974 г.). Участва във филма “Завръщане у дома” (1978 г., “Оскар”).

 

 

1937 г.


Състои се премиерата на филма “Снежанка и седемте джуджета”, първият пълнометражен цветен анимационен филм, произведен от Уолт Дисни.

Уолт Дисни е американски кинорежисьор, художник. Реформатор и новатор на американското анимационно кино; продължител на традициите на комедийната школа на М. Сенет. От средата на 30-те години филмите му завладяват световния кинопазар и започват да оказват влияние върху развитието на анимацията в много страни. Създава редица популярни герои (Мики Маус, Доналд Дък и др.), чиито образи са възпроизведени в открития през 1955 г. в Анахайм, щат Калифорния, увеселителен детски парк “Дисниленд”. Пълнометражни филми – “Снежанка и седемте джуджета”, “Трите прасенца”, “Бамби”, “Алиса в страната на чудесата”, “101 далматинци” и др. Има 29 награди “Оскар”.

 

 

1937 г.


Умира Франк Билингс Келог – американски държавник, дипломат, юрист. Член е на Републиканската партия. През 1916 г.-1923 г. е сенатор, през 1924 г. – посланик на САЩ във Великобритания, през 1925 г.-1929 г. държавен секретар на САЩ. Обявява се против признаването на СССР от САЩ. Той е един от инициаторите на Парижкия договор през 1928 г. Член е на Международния съд в Хага. Дарява 500 000 долара на Карлтън Колидж в Нортфиилд за основаване на фондация за проучване на международните отношения. Франк Билингс Келог е лауреат на Нобелова награда за мир през 1929 г.

 

 

1936 г.


В Германия завършват изпитанията на първия бомбардировач “Юнкерс”

 

 

1925 г.


Излиза филмът “Броненосецът Потьомкин” на съветския режисьор Сергей Айзенщайн

Сергей Айзенщайн е руски кинорежисьор, кинотеоретик, професор. Има принос в разработването на филмовите изразни средства, по-специално на монтажа (заедно с В. И. Пудовкин). Създава теория на “интелектуалното” кино, която влияе върху развитието на семиотиката. Филми – “Броненосецът “Потьомкин”, “Октомври”, “Александър Невски”, “Иван Грозни”. Богато теоретично наследство, преведено на много езици.

 

 

1923 г.


В София е учреден Македонски научен институт. Целта му е да проучва историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония, да събира исторически материали за освободителните борби на македонските българи, да издава научно-литературно списание и други трудове. Негови членове са професор Любомир Милетич, професор Александър Балабанов, професор Михаил Арнаудов, професор Иван Снегаров, Симеон Радев, Йордан Бадев, Теодор Траянов, Христо Силянов, Кръстю Сарафов и др. Пръв председател на института е професор д-р Иван Гергов – до 1928 година., след него е професор д-р Л. Милетич, който редактира списание “Македонски преглед” от 1924 година до 1943 година. Дейността на института е прекратена от комунистите през 1947 година. Възобновен е след 10 ноември 1989 година.

 

 

1917 г.


Роден е Хайнрих Бьол – немски писател. Пише психологични романи – “Билярд в девет и половина”, “Възгледите на един клоун”, “Групов портрет с дама”, разкази, пиеси, есета. Превежда английска и американска белетристика. През 1972 г. получава Нобелова награда за литература (“Възгледите на един клоун”).

 

 

1913 г.


Англичанинът Артър Уайн публикува в неделното издание на “Ню Йорк Уърлд” първата кръстословица.

 

 

1909 г.

Експертната комисия стига до извода, че американския изследовател Фредерик Кук, обявил, че е достигнал Северния полюс, не е достигнал целта, а се е отклонил с три градуса.

 

 

1901 г.


Съставен е кабинет на Прогресивнолибералната партия начело със Стоян Данев.

Стоян Петров Данев е роден на 28 януари през 1858 г. в Шумен. Той е политически и държавен деец, юрист. Завършва гимназия в Прага и право в Париж. След завръщането си в България се отдава на адвокатска практика. Включва се и в обществено-политическия живот на страната. Влиза в редовете на Либералната партия. След разцеплението и през 1883 г.-1884 г. минава към крилото, оглавено от Др. Цанков. След правителствената промяна от май 1894 г. е привлечен от новия министър-председател д-р К. Стоилов в Народната партия, което му осигурява подпредседателско място на VIII-мо Обикновено народно събрание (1894 г.-1896 г.). Скоро обаче се завръща в предишната си партия и от 1897 г. е посочен за неин лидер (през 1899 г. тя се наименува Прогресивнолиберална партия). От февруари до декември 1901 г. е министър на външните работи и изповеданията в коалиционния кабинет от демократи и прогресивни либерали, оглавяван от П. Каравелов, а от декември 1901 г. до май 1903 г. е министър-председател и отново министър на външните работи и изповеданията. През 1907 г.-1908 г. участва в ръководството на опозиционния Патриотичен блок против втория стамболовистки режим. Председател е на V-то Велико народно събрание (1911 г.) и на XV-то Обикновено народно събрание (1911 г.-1913 г.). От 1 юни до 4 юли 1913 г. отново е министър-председател и министър на външните работи. Не успява да предотврати действията на цар Фердинанд I за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г, завършила с неуспех за България и довела до първата национална катастрофа на страната. Явен русофил, той се обявява против въвличането на България в Първата световна война 1914 г.-1918 г. След войната е включен като министър на финансите в коалиционния кабинет на Ал. Стамболийски (октомври 1919 г.- май 1920 г.). Открит противник на последвалото самостоятелно управление на Българския земеделски народен съюз (1920 г.- 1923 г.). След обединението на Народната и Прогресивнолибералната партия в една формация, Стоян Данев е един от нейните водачи. Играе роля и в образувания през 1922 г. Конституционен блок. След провала на замислената от този блок акция против земеделското правителство през септември 1922 г. е арестуван и хвърлен в шуменския затвор, където заедно с други министри от неговия кабинет и кабинета на Ал. Малинов изчаква изправянето си пред държавен съд като един от виновниците за първата национална катастрофа. След последвалия държавен преврат на 9 юни 1923 г. е освободен от затвора. Влиза в редовете на новооснования Демократически сговор, но поради напреднала възраст отказва да заеме отговорни постове в него. След падането на сговористкия режим през 1931 г. се оттегля изцяло от активна политическа дейност. Умира на 30 юли 1949 г.

 

 

1898 г.


Пиер и Мария Кюри откриват радия.

Пиер и Мария Кюри са съпрузи. През 1898 г. заедно откриват радия и полония. През 1903 година получават Нобелова награда за физика, съвместно с проф. А. Бекерел. Същата година получават и Нобелова награда за химия. През 1906 г. Пиер Кюри загива при нещастен случай. През 1910 г. Мария Кюри получава чист радий и на следващата година е удостоена с втора Нобелова награда за химия .

 

 

1898 г.


САЩ установяват военно управление на Филипините.

През втората половина на XVI в. Филипините са подчинени на Испания. През 1896-1898 г. избухва националноосвободителна революция, която довежда до провъзгласяване на независимостта на Филипините. Тя довежда до икономическа зависимост от САЩ, която изпраща свои войски по време на революцията. Филипините се превръща в американска колония, в резултат на американо-филипинската война (1899-1901 г.). През 1934 г. САЩ дават автономия на Филипините. По време на Втората световна война Филипините са окупирани от Япония. В периода 1944-1945 г. са окупирани от САЩ. На 4 юли 1946 г. Филипините са обявени за независима република.

 

 

1891 г.

В Спрингфилдския колеж 18 студенти изиграват първия баскетболен мач.

 

 

1890 г.


Роден е Херман Джоузеф Малър – американски генетик. Лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1946 г. Завършва Колумбийския университет през 1910 г. През 1915 г.-1925 г. преподава в различни висши учебни заведения в САЩ. Преподавател е в университета на щата Тексас (1925 г.-1932 г.; от 1925 г. е професор). През 1933 г.-1937 г. е сътрудник в Института по генетика на АН на СССР в Москва, където е поканен от Н. И. Вавилов. Води курс по генетика в Единбургския университет (Шотландия). Преподава в университета в щата Индиана от 1945 г. През 1912 г.-1915 г. участва (заедно с Т. Х. Морган) в разработката на хромозомната теория на наследствеността. Изучава закономерностите на мутационния процес (1920 г.-1932 г.) и доказва възможността за изкуствено предизвикване на мутации чрез рентгеново облъчване (1927 г.). Тези опити са в основата на създаването на радиационната генетика. Херман Джоузеф Малър умира през 1967 г.

 

 

1887 г.


Правителството учредява възпоменателен медал “За възшествието на княз Фердинанд I през 1887 година” в три степени. С I-ва степен са наградени 699 души, с II-ра степен – 1019 и с III-та степен – 475.

 

 

1883 г.


Открити са първите пехотни и кавалерийски школи в Канада.

 

 

1877 г.

Руските войски водят бой при Враждебна. През 1877-1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

Русия полага усилия за уреждане на Източната криза по дипломатически път. За целта е свикана Цариградската конференция 1876-1877 г. След нейния неуспех войната става неизбежна.

 

 

1856 г.


С указ на император Александър II на руското Министерство на просвещението е наредено да се оказва максимално съдействие на млади българи, сърби и други южнославяни, идващи на учение в Русия. На основата на указа, по-късно е издадена секретна заповед до управителите на Киевския, Одеския и Харковския учебен окръг, с която местните власти се задължават да освобождават от такси и да осигуряват стипендии за всички младежи от славянски произход, пожелали да учат в Русия.

 

 

1846 г.


Робърт Листън провежда първата хирургическа операция с анестезия в Европа.

 

 

1841 г.

Роден е Димитър Поптенев Енчев – български възрожденски учител, просветен и читалищен деец. Учи във Военномедицинската академия в Цариград, завършва Историко-филологическия факултет на Киевския университет през 1866 г. Учителства в Габрово и Русе. Участва в Учредителното събрание в Търново; след Освобождението – окръжен управител във Варна и Севлиево; кмет на Силистра, където умира. Автор е на публицистични материали в периодичния печат, преводач и съставител на учебна литература. Димитър Поптенев Енчев умира през 1882 г.

 

 

1804 г.


Роден е Бенджамин Дизраели (лорд Биконсфилд) – английски политик и писател, премиер на Великобритания.

Бенджамин Дизраели е депутат консерватор от 1837 година. Лидер е на Консервативната партия от 1848 година. Министър на финансите през 1852 година, 1858-1859 година и 1866-1868 година.Министър-председател е през 1868 г. и от 1874 г. до 1880 г. Провежда социални реформи и експанзионистична външна политика. През 1876 г. обявява кралица Виктория I за императрица на Индия. На Берлинския конгрес Дизраели налага преразглеждане на Санстефанския мирен договор. Автор е на романите – “Конингсби”, “Сибил”, пише и политически есета.

 

 

1800 г.


Наполеон предлага на Русия съюзнически договор.

Наполеон Бонапарт (1769 г. – 1821 г. ) е френски император в периодите 1804-1814 г. и март – юни 1815 г.

 

 

1795 г.


Роден е Леополд фон Ранке – германски историк, професор. Изследва предимно политическата история на Германия, Франция, Англия и др. През XVI-XVII в. създава школа в историографията. Обект на внимание е главно политическата и дипломатическата история. Разкрива и изследва много нови исторически извори. Неговите главни трудове са: “Римските папи, тяхната църква и тяхната държава през XVI и XVII в.”, “Световна история”.

 

1639  – Жан-Батист Расин ( † 1699 ), френски драматург.

1599 г.


По време на съдебно заседание на инквизицията Джордано Бруно отказва да се отрече от своите възгледи. Два месеца по-късно е изгорен на клада в Рим.

Джордано Бруно (1548-1600 г.) е италиански философ. Развива системата на Н. Коперник, като приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Бруно е разобличител на суеверието и схоластиката, вдъхновен разпространител на научните знания. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. Автор е на съчинения: “За причината, началото и единното” (1584 г.), “За безкрайността, вселената и световете” (1584 г.), “За монадата, числото и фигурата” (1591).

 

 

1401 г.


Роден е Мазачо (Томазо ди Джовани ди Симоне Касаи) – италиански живописец, представител на Флорентинската школа. Един от създателите на реализма и перспективата в периода на ранния Ренесанс. Неговото творчество се характеризира с пластичност, триизмерност на формата, монументалност. Той е автор на фреските в капелата “Бранкачи” (църквата “Санта Мария дел Кармине” във Флоренция) и др.

 

 

1375 г.


Умира Джовани Бокачо – италиански поет.

Джовани Бокачо е италиански белетрист и поет, хуманист. Автор е на първия европейски психологичен роман – “Елегията на мадона Фиамета”. Автор е на “Декамерон”, сборник от 100 новели. Джовани Бокачо съставя първата биография на Данте, трактати на латински език.

 

 

1266 г.


Английската кралска войска, след шестмесечна обсада влиза в замъка Кенилворт и разгромява първия парламент в историята на Англия.

 

 

1118 г.


Роден е Томас Бекет – английски църковен и политически деец. От 1155 година е канцлер на Англия; от 1162 година – кентърбърийски епископ. Обявява се срещу политиката на крал Хенри II Плантагенет, който се стреми да подчини английската църква на светската власт и да прехвърли делата на криминално проявените църковни служители за разглеждане на светските съдилища (Кларендонската конституция от 1164 г.). Опитвайки се да си осигури поддръжката на папата, Бекет си спечелва гнева на краля. Принуден е да избяга във Франция. През 1170 г. се завръща в Англия и продължава борбата срещу него. Убит е по заповед на Хенри II. През 1173 г. е канонизиран от папа Александър III.